Независимо на какви касти ще бъде разделено съвременното общество за всяка една от тях общовалидно ще е определението - консуматори-лайнари. Принудени от заобикалящата среда, от нуждата от наплескване и замазване, от изпъкване в цялата тази шарения се мъчим да запълним празнините, купувайки всевъзможни глупости.
Това беше разговорната част, но като един (все още не) виден (но надявам се бъдещ) филолог би трябвало да кажа, че екзистенциализмът отсъства от трапезата на обикновения човек, колкото и претъпкани със смисъл и проницателност да са чаените масички на великите АНАЛИзатори и критици на съвремието. Истината е,че колкото сме разноцветни, толкова и различно грозни са краските ни. Багрите, които ни заобикалят са мрачни, смразяващи и каращи те да ги подминеш, без да се замислиш колко красив е денят, защото все пак са омазани с фекалии. Няма и кой да плисне кофа с оранжева боя и да всее малко грозен, но все пак цветен хаос, или да замаже лайната.
До толкова сме погълнати от желанието за поглъщане, че не разбираме кога то идва отвътре и кога "ни е казано", че имаме нужда. До толкова всичко е замъглено, че даже не усещаме да имаме проблем със зрението. До толкова всичко е опредметено, че не искаме да украсим и да разпръснем цветни петна в мечтите си.
Дразнеща е наглостта, с която твърдим, крещейки, че е време да получим това, което искаме. Дразнещи са капризите на белия фон, върху който няма отпечатъци, а само петна от избърсани ръце и миризма на манджа. Дразнеща е клоаката, в която се е превърнало обществото. Дразнещи са и труповете, които някак си ни засенчват и са иззели правото да изобретят нещо преди нас. В България всичко е дразнещо, сиво и омазано с фъшкии. Доста синоними на изпражнения ми идват на ум говорейки за обкръжаващата гняс.
Вече не се чудя и не започвам изреченията си с "Чудя се.. '' Няма и да питам неща като "Кога изгубихме вкусовите си рецептори и усещането за истинска топлина?'' или пък ''Кога започнахме да намираме удоволствие само в нещата, които ни залъгват, че получаваме такова?"
Колкото лакоми станахме, толкова и ненаситни... и единственото нещо, което носи истината в себе си е още по-омазано...
"...Сегашният човек виси в нищото и бълнува, че обича. Да, за секунда успява и това е последната жива надежда. Не се шегувай с тази последна надежда за любов. Не се шегувай с това, за което си създаден."
Няма коментари:
Публикуване на коментар