четвъртък, 19 юни 2014 г.







  Облаци от захарен памук, падащи над застлани от роса планини, потъващи  в прегръдката на нощта последни лъчи. Красиво звучи, нали? Леко меланхолично и нежно. Добре е поне да звучи така. Хубава картичка. Мечтаеш да отидеш там. Топлина и красота, които да прибереш в задния си джоб и да знаеш, че винаги ще можеш да извадиш. А знаеш ли, че вече можеш да си я изпринтиш или рамкираш само за 9,99 лв.?

Да живеят маркетингът, продажбата на усещания и тъпите целувки по вайбър.

Едно време обаче е имало пътища. Използвали са ги, за да намерят къде са видени пейзажите от картичките.

Щастие на вълни, усмивки от мелодии и унес от глътки замъглен въздух. Омайващо слънце, което те кара да потъваш в унес или проливен дъжд, който те приковава с широка отворени очи, за да гледаш как капките падат тежко по земята? Ти правиш своят избор.

Секунди отмерват щастието, а ти вървиш по стръмна и лакатушеща улица. Заглеждаш се в красивите тераси, в храстите с рози и в спящите улични кучета по ъглите на преки, които ти изглеждат също толкова красиви и ти се иска да минеш и по тях, но не искаш да изпуснеш точно тази, защото вече си си я заплюл и те е омаяла. Искаш да видиш до какво води, дали някъде не става по-сенчеста или на някой ъгъл няма да видиш някой забравен приятел, който седи на пейка и гледа облаците. Иска ти се да видиш как е нареден калдаръмът. Иска ти се да помиришеш и праните дрехи по просторите и да видиш силуетите зад завесита, а имаш само няколко секунди.

Дали ще търсиш бялата лястовица или магазин за шоколад е все тая. Всеки, който иска да търси има право да намери скала, на която да седне и да се любува на щастието, а дали ще завали, за да види дали това, което гледа не е мираж?
Дали ще има шамар за изтрезвяване? 
Дали ще има битка?
Секунди дъжд или вечен унес?

Всичко зависи от това дали си готов за това, за което си тръгнал.

 Замирисва на дъжд, а мен втриса.  Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...