понеделник, 2 януари 2012 г.

Предговор. Беше предвиден за послепис, ама ще стане предговор.
RIP ... FUCK IT ...






Нов ред. Нова статия. Ново откровение?! Ново вдъхновение. Ново, ама пак започнах с повторения, обичам го този патос в натъртването на нещата. Няма новогодишни пожелания, само лекото ми нежелание да съм толкова болна, контра на което са всички мои пожелания, които започват с "Желая ти здраве'', все пак това е най-важното, ако питате защо любовта не я отразявам в калабалъка ще ви кажа, че това ми беше късмета от баницата и никак не ме устройва! Та.. май ще се мре. Ако това се случи моля да бъда кремирана, нямам особено много претенции за урната освен, че не искам животински муцуни или римски мозайки ...
В лек разрез с усещането за приближаваща смърт ще се опитам да я прецакам и ще пия един Упсарин+сироп за кашлица и малко капки за нос(тях няма да ги пия, учудващо знам кое е за перорална употреба,btw вижте какви думи знае иначе толкова лиричната ми душа),макар варианта с червеното вино, който евентуално би удавил кашлицата ми да ми харесва повече.
Новата ми година започна прекалено двуполюсно, но май това е най-логичния развой на нещата.И все пак да отбележа, че ме тресе невероятна еуфория! Аз нямам новогодишен план. Взех че не изпълних миналогодишния си, но пък се получи много по-добре. Та сега пак няма да имам, реших само да бъда по-добър човек, като искреността ми няма да изчезне, макар тя да е основната виновница хората да ме мислят за груб, безпардонен и хаплив човек. Но спокойно, и аз падам за 10, а има ситуации и хора, в/с които съм такава душичка, че ако майка ми ме види би се чудила кой е изял детето и.
Себичността и нарцисизма ми се скриват за малко, макар че не нужно, все пак вижте името на блога ....

Няма да разтягам локуми. Ще кажа едно хубаво,ясно и отчетливо НЕ.

НЕ на новото ни преминаване през познатия лабиринт водещ до точка Б, която определено не би трябвало да ни е вариант и НЕ на всички човешки слабости, НЕ на привързаността и чувството за липса. Няма неща, които ни липсват. Има такива, които не си позволяваме или не успяваме да усетим. Такива, през които не сме успели да прокараме пръсти, за да усетим мекотата и такива, които не сме доближили, за да усетим топлината. НЕ на познатите усещания и да на болката от новите усещания (изключване спринцовките). НЕ на новогодишната прошка. НЕ на затварянето на очите и НЕ на новото начало. НЕ на амнистията и НЕ на помилването. НЕ на лепилото и пребоядисването на съзнанието ни. НЕ на претапицирането на душите ни.

4 коментара:

  1. окей. миналата година "меланхолия", а тази година слънчеви изригвания и смяна на посоката на въртенето:)))
    пожелавам ти приятен и ползотворен апокалипсис пълен с усмивки, пролетен дъжд от банкноти и настроение на мики маус, който за пръв път вижда мини:)

    ОтговорИзтриване
  2. Out of the night that covers me,
    Black as the pit from pole to pole,
    I thank whatever gods may be
    For my unconquerable soul.

    ОтговорИзтриване
  3. "тайна" информация:)Жител на полуфеодална държава, чието население живее в криво огледало и ежедневно се вижда като изрод с огромна пъпка на носа.. в готическия мрак на демокрацията по български ;)

    ОтговорИзтриване

 Замирисва на дъжд, а мен втриса.  Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...