- Здравейте, искате ли картичка?

- Купихме си, мерси. 

- Здравейте, искате ли картичка?

- помахване с ръка 

- Здравейте, искате ли картичка? 

- мълчание 

- Здравейте, искате ли картичка?

- Имаме по-важен разговор. 

Тя беше на 6. Той беше на 9. И не се срещнаха и не заживяха щастливо. И двете цифри са фикция. Тяхната фиксия, която продава нейните картички и неговите фокуси. 

Описаната възраст и за двамата това бе видима такава и възможно най-удобно малката видима, за предизвикат съчувствие и да ни продадат каквото носят в ръце. 

И тя и той имаха размена монета. Тя -правената ръчно в началото, а вече купена от някъде картичка, която при първите ни срещи държеше с надежда, а вече с дежурна апартия подава, а той - невероятна магия, която можеше да излезе през джоба, ръкава или сърцето му. 

Всички ги познаваме. Тя е продавачката на картички, която се появява във всяко централно заведение. Той е малкият тъмноок и мургав фокусник, който бягаше от дома, за да дарява/продава магия. 

За него знам. Един ден се появи мистериозно след година-две, в които не беше идвал на масата ни. Разказа, че така или иначе е имало батковци, които са се закачали с него в дома, вече има чичо. Той му дава пари. Ясно е срещу какво.  Беше излязал, защото чичото пътувал някъде и свършил парите. Сетил се за стария занаят.  Всички му казвахме колко много има в себе си и че не това е начинът. Бяхме малки. Нямаше как да му предложим работа или алтернатива. Нито пък у нас го имаше това усещане, че можем така да подадем ръка, защото можехме да намерим начин. 

Не съм го виждала от години. 

Не знам дори дали ще го позная, ако го видя утре на улицата, макар че помня очите. 

Тя обаче още обикаля по масите. И не иска да ви продаде картичка. Има нужда някой да хване не картичката, а ръката й. Защото и тя ще изчезне от заведенията. И знаем къде ще отиде. 

Не съм убедена защо пиша тук. Не ми се е случвало от много време. Даже не бях се сещала, както не се сещам за момчето и момичето, които не виждам. Него, защото нещо чудодейно му е дало път или по-вероятното - защото е на издръжка на чичовци, а нея я мернах на края на масите в ресторант наскоро, но набързо изчезна. Не я настигнах, сигурно защото изобщо не ми беше до нея. Отново имах десетки мисли и драми в глаата си. И това са оправдания. Глупави. Мисля си колко често подминаваме. Скролваме, лайкваме или обръщаме глава. 

Утре ще забележа човека срещу мен. Обещавам. Ако мога - ще помогна.