-
Хората нямат идея колко вулгарно прозрачни са нещата. Колко излишни са допълненията, колко ненужни са запетаите, след които следва обяснението. Колко безсмислено е отъждествяването. Колко плоски са всички думи, колко ненужно е понижаването на тона и поклащането на глава, колко престорено е лекото докосване целящо скъсяване на дистанцията, крещящо "Искам да разкъсам тази ... дистанция'.
Колко ненужни са молитвите. Колко ненужни са уговорките в Господ, колко ненужна е цялата пародия, колко ненужно е колениченето. Коолко ненужна е зависимостта от допира, колко ненужна е зависимостта от дима, които обгръща съзнанието ти. Колко ненужни са историите, колко ненужни са спомените. Колко оковаващи са, колко тежък аромат на вериги носят, колко протрити китки ги държат. Може би историите за това как сме стигнали до тук са интересни приказки, преливащи от перипетии или ясно разчертани карти с червена линия откъде сме минали. Може би си струва да бъдат разказани или показани, може би си струва да бъдат съживени, може би трябва да бъдат заровени. Дупките да бъдат запълнени с пръст, а отгоре да тече реката на живота.
Знаете ли, моята история е интересна, започна с едно малко объркване, което се оказа най-правилното нещо. Историята ми е забързана, оплитаща в себе си и захласваща, като приказка. Някои неща в нея даже са верни. Но за сега ще остане в тайна, моята тайна с вкус на шоколадов сладолед и усещане за допира на горещо тяло... а и не искам да издавам сюжета на най-касовият си роман преди да съм станала на 20.
Купувайте си сладолед и го ближете, спъвайте се и падайте, изкачвайте хълмове и се задъхвайте, чудете се защо всичко е толкова трудно, а после става толкова лесно и сиво, защо получавате всичко това и защо се осмелявате да дадете толкова много. Чудете се, защото после няма да има нужда от моментите на колене, с уговорки и опитите за сделка. И не си гледайте в краката, защото или ще познаете нечии обувки или няма да успеете да се спънете.