Законът за защита на детето не позволява показването на тези деца в лице, това е причината да се вижда само гърбът на един малчуган  и леко "оръфаната" му фризура. Виждаме лицето на напорист млад репортер, хванал ентусиазирано микрофон с бяло кубче и злен надпис на него. За фон има бавна музика, която би трябвало да ни трогне и бледи стени, макар да съм гледала видеото преди 10 минути не помня нито цвета на стените, нито музиката. И не това е важното.
 Започва диалог.
 - Защо си в дом?
 - Защото няма кой да ме гледа.
 - Имаш ли родители?
 - Да, имам ... май е само майка.
 - А познаваш ли я?
 - Ами не ...възпитателката ми беше дала едно писмо... и знам, че... не е в България...

  Мислех да оставя всичко без коментар, в унисон с решението си да подминавам всички идиотски филми, които дават по Коледа и останалата помия, която се лее от медиите в последно време, но не. Не и за това. Не, защото не можах да разбера как, за да се разчувстват  лелките пред телевизора може да се причини това на едно дете. Сякаш му е малко всичко, с което се сблъсква и няма как да си избегнат горепосочените въпроси, за да каже детето, че не работи климатика в занималнята им.
 В задачата се пита кое е по важно, психическото здраве на детето или рейтингът. Явно за БТВ и "Нека говорят... с Росен Петров" е второто, какво по-хубаво от това - евтин материал и скъпа реклама малко преди праймтайма, че и със сълзи от лелките пред телевизора. В една нормална държава отговорът е ясен, макар да няма нужда от въпрос, защото такъв казус не би се създал, но тук е достатъчно, че детето е в гръб и само чуваме как притаява дъх, докато се чуди как да отговори на въпросът "Защо си в дом?".