Милиони, тесни и прашни, широки и асфалтирани, задръстени или шушукащи си само с дебели сенки на липите. Толкова много, винаги пресичащи се, понякога рано, понякога късно. Пресичащи се откакто се помниш, или внезапен сблъсък от нищото. Извървени сами или с някого, хванал те за ръка, издърпващ те от канавката или дърпащ те натам. Пресичащи се тепърва или разделящи се, било то физически или само духавно. Изпращания и посрещания, екзалтираност или болка в гърлото, изтръгнати минути, безсънна нощ, страх... от това, че няма да можеш вече да даваш топлината именно на този човек или, че си усетил нечия чужда, но няма да я хванеш. Или само изкривена представа за това, което е било, пречистена от разстоянието и времето. Куфари и сакове пренасящи маските ни или старата кожа. Или бинтовете, за тези, които си позволяват да тръгнат без маска срещу най-непознатото. Вървейки и гледайки многото големи и цветни блокове или малките къщи, със скрити от асма тераса се взираш не в тях, а в себе си. В чувствата, които дълго време не са те завладявали, в погледа след последната прегръдка на добър приятел или на непознатия. Искайки да изкрещиш, че е рано за тръгване... На добър път!

Почистване/прочистване. Дали има как вече? А с какво? Има ли чистота на духа, към която да се стремим? Можем ли да се пречистим без да бъдем оклепани на ново, още преди да сме изсъхнали? Винаги ще има с какво, но дали цената, която не се изразява в цифри е според възможностите ни. Материалното надделява по-безпощадно от всякога над духовното безвъзвратно. И няма да се промени.

Лек сблъсък или голямо крушение. Хитрост или глупост. Самота - съвършенство в единението плюс празнота. Аромат- нещо, което те подлъгва да затвориш очи и просто да усещаш. Прозорливост или опит да анализираш предстоящето. Невежество или ужас от истината. Спокойствие или поглед, който няма да ти даде капка покой. Примирение или горчиво преглъщане след скока, когато чакаш да видиш ще летиш или ще паднеш на твърдо. На земята или в облаците. Бързо или бавно. Безпаметно или точно щриховано. Сочно и вкусно, но с риск да се накапеш или чисто. Знам, изглежда безмислено, не е така. Няма избор, който да е безмислен. Няма напразни сълзи. Няма напразни конежи, били те и несбъднати. Няма залез без смисъл. Всичко е въпрос на избор- избора на живот. Щастието е нещото,заради което правим всичко. То ни чака зад ъгъла, да го прикоткаме и да го сграбчим. После да ни се изплъзне и пак да го търсим, без време, без посока, в шубраци и грозни малки улички. С изкривените представи и то идва криво. Оплескано и черно, вече напластино от следи и пози, чакащо да стигнеш до истинската му същност преди да се отправиш към него. Пътя вече не е един.