Да обичаш или порока на 21-ви век

Да обичаш или порока на 21-ви век. Материя и плът - обликът на всичко. Видно, но не и сетивното. Превод или етимология, google translate? А ти кой беше? Този разговор има тема, а смисъл? Или кой изпусна чашата и тя се счупи, та после като я залепихте не беше същото.
 Време за съвременниците? Галатика.
 Колко ли са ухаещите все още на парфюма на друг и получаващи най-истинското любовно признание? На всички, които няма да усетите нищо, и на тези, които замаяно гледат през прозореца и виждат жената от съседния блок, която стои по хавлия на прозореца,осветена от играещите светлини на телевизора, замаяна от цигарата, която пуши и настръхнала от студения вятър. За всички, които се чудят защо да обичат е порокът им, който няма да споделят. На всички, които нямат място в този свят, защото той е техен. На всички, които имат чувството, че живеят в магазин и се разминават с пластмасови обвивки и изкуствени мигли за по-изразен поглед. Разминаване и катастрофа. 2 в 1.
  Всичко на 23 - червено, дали някой е готов? За неуспешните залози и за хазарта, в който живеем. Поредната емоция, която е несвързана. Толкова много думи, толкова много ... толкова много хора, които говорят и толкова малко слушатели и едни малки полета за попълване, чак ти втръсва. И идва момент, в който получаваш белите листи, но си свикнал на малките полета... и е до там. До вече поставените бариери и до мечтите за други светове, към които като отвориш врата ще ти се виждат големи.

 От един обгърнат човек до всички останали ... обгърнати - примерно. Обгърнати от света на материята или от тънък черен шал, седящи на някоя веранда и наблюдаващи планините или до тези, които са се отпуснали  на някоя тераса и гледат морето. Май до всички, на които им е поне на половина толкова студено, колкото на мен. Днес изпращам послание. Послание за света,  за простите истини, които изплуват. Да - за простите истини - които са прости, защото са истини, и са истини, защото са прости. Има толкова много шумове, които отвличат вниманието ни, толкова много неонови табели и толкова много прекалено къси поли, че няма как вниманието ни да остане приковано към... май към всичко. Няма пирони, с които да заковем секунда от времето си, което е толкова малко,а ние пилеем толкова безобразно, че ни се струва безкрайно много.
 Неочаквани пристъпи на безтегловност. Задъхване. Накъсани мисли и аромат на хотелска стая. Непознат препарат, интересно сгънати хавлии и евтини сапунчета за еднократна употреба. Диван с цветя. - Това ли е мястото за размисъл? Това ли е мястото, на което изплуват истините? В нуждата да е ново ли се изразява всичко? В нуждата да оценим нещо или да го видим от друга гледна точка? Или в найлоновите торбички, които май вече са много повече от нас. Да живеят консуматорите.Не! - Да живеем ние - консуматорите! Да живеем сред найлоновите торбички. Днес имам проблем с тях. Отказах се от великата промисъл, която ми дойде свише, и с която щях да ви просветлявам. Стига сте си купували найлонови торбички. Стига лирика, стига ароматни свещи и стига любовни песни, защото такива скоро няма да има. Всичко ще е закрито и зарито от нашите найлонови торбички и от нашите боклуци... и от нас, боклуците. Окупаторите и узурпаторите на тази планета. Или на тази галактика, не ми се иска да вярвам, че имаме толкова голям потенциал, че да затрием всичко. А и вярвам в теорията, че Големият взрив всъщност не е единствен, преди него е имало и други, и ще има и други. Вярвам в обратната гравитация и вярвам, че имаме прекалено много от всичко, за да знаем какво имаме. Вярвам, че ние ковем съдбата. Всичко е в нашите ръце, найлоновите торбички също. Носете си нещата в ръка или с танк, не знам кое е по-добре, скоро ще започнем да се придвижваме с танкове, сигурна съм.