Българското огледало на природата е криво и в него виждаме всичко друго, но не и това, което е насреща.
Имаме сериозен проблем с мисленето.
Проблемът е, че има една парализираща и масова липсва на критическо такова.
Проблемът е, че дори да го има, то е насочено в една толкова празна и безполезна посока, че дори няма смисъл от съществуването му.
Анализите на изминалата седмица от интелектуалците ни са тъжни.
Темите, към които насочват вниманието ни са свързани с две имена, две песни, две големи черни дупки, които поглъщат цялата светлина около тях. Проблемът не в конкретните изпълнители, не е във владеенето на чужди езици, нито в клатещия се малолетен гъз.
Проблем е, че критическото мислене се изгражда чрез изкуството, а ако това е изкуството, от което се вълнуваме и което коментираме, то нищо няма да се промени скоро.
Тук идва и другият проблем. Винаги знаем СРЕЩУ какво се борим и никога ЗА какво.
Нима няма нито един пресен контрапункт, че все трябва да вземе грозното и да го коментираме? Добавяме още по-голяма стойност и издигаме на пиедестал грозотата.
Едно от най-дълговечните схващания за изкуството е, че то изобразително имитира света, който наблюдаваме. То е"огледало на природата", или поне така твърдят шекспировите думи, "изречени" от Хамлет. А кой беше той?!
И тук, идва аканата истина, в която плуваме.
Виждаме само грозното и не поглеждаме нито към важното, нито към истинското.
Тук има две посоки - важно и истинско.
Две посоки и една война.
Войната е културна. Има война между културите, и очевидно, има място само за едната култура- тази, която ще победи.
Сега си затваряме очите за важния проблем - нямаме граница, с която да спрем другата култура. Не ни интересува, че я няма тая граница.
Сега воюваме с голия гъз на една девойка и не се интересуваме, че идват хора, които вече са оголили задниците на европейските лидери.
Войната между културите е по-важна. Въпросът коя война не поведохме, че културата ни опря до голата дупара, вече не е актуален. Няма нужда от развиване на теории за аскпектите на детерминизма, няма смисъл да се търси първопричината, защото вече има една по-сериозна и по-истинска друга война за водене.
Ако някой сега поведе истинската война, то може би няма всички да сме с оголени гъзове пред брадясалите ни братя, които спокойно преминават слепите ни граници, които гледат към простотията, към която сме вперили взор.
А за тези, които все още търсят Издислав и търсят връзките между него и дупарата, пробвайте това - https://www.youtube.com/watch?v=P2K7D-uMH2g
Моят музикален неАНАЛиз.
четвъртък, 8 декември 2016 г.
събота, 3 декември 2016 г.
В калта се валя бяло лале,
напомня за тъмната пролет.
И сякаш за заем се моли малко дете,
От черна птица проси криле.
Летете, летете, летете!
И спрете точно там гдето
сабя разсича на две безкрайното синьо.
Летете, летете, летете!
Да видя къде се раждат море и небе,
Къде дълги вълни не пускат сиви мъгли.
Летете, летете, летете!
Че вяра се гони с боси нозе,
През нощи и дни.
Летете, летете, летете!
Летете до моето морско поле,
Че там чака ме бяло лале.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Замирисва на дъжд, а мен втриса. Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...
-
Предговор. Беше предвиден за послепис, ама ще стане предговор. RIP ... FUCK IT ... Нов ред. Нова статия. Ново от...
-
Замирисва на дъжд, а мен втриса. Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...
-
- Хората нямат идея колко вулгарно прозрачни са нещата. Колко излишни са допълненията, колко ненужни са запетаите, след които следва обяснен...