По-лошото от това да не знаеш какво искаш е да знаеш, но да не си залужава... Колелото се върти, но е още по-лошо ако си хамстерът, който е вътре и неуморно и безцелно тича. А още по-лошото е, когато имаш дълъг път за извървяване и нужда от опора, а отсреща има само едно скапано колело, на което да се въртиш ...

Обичам да се разхождам на трети март. Студената и сива зима е избутана в ъгъла, а трибагрениците се веят гордо, изниквайки от всяка малка уличка и подовайки се зад всеки ъгъл. И макар да съм премръзнала от студ още повече се радвам, когато гледам тълпите от хора, които не спират да прииждат към Шипка.
Но не мисля, че 3-ти март е най-удачният ден. Не ми е ясно защо денят, в който очите ни са завързани и сме бутнати в лапите на илюзията трябва да е национален празник. Не ми е ясно, защото датите на боевете при Шипка или Плевен, или пък Съединението не са обявени за национален празник. Както и да е, радвам се на младите хора, които искат да празнуват, на тези които си спомнят и изпитват нужда от поне малко смирение. И се надявам, че тази година няма да си разваля празника като се карам с простаци люпещи семки пред храм-паметника на Шипка. Надявам се макар времето да е лощо, че ще има млади хора, дошли за преклонение, а не за кебапчета, дошли да пеят патроитични песни,а не Амет!