Пътуване, пренасяне... Схема на пакетирането. Багаж за събиране. Подреждане и подбиране, смотан опит за побиране на всичко. Прецизен списък или хаотично наблъскване на всичко, което ти се вижда приемливо за помъкване. Сакове, пътни чанти, куфари за пакетиране на животът ти. Безброй торбички и кутии, от които изскачат спомени, допири, усещания за изгарящ студ и смразяваща топлина.
Винаги се сещаш накрая за най-важното. Поглеждане за последно и мисълта, която се прокрадва и ти казва "Трябваше да си вземеш по-големият куфар"И в крайна сметка отново си без четка за зъби и гащи.
Багажът е като притежателя му. Един е прилежно подреден,пренасящ всичко нужно. Друг е толкова разбъркан, че изобщо не знаеш какво има вътре. Има и средно положение. Наблюдава се при хората ,които са толкова прилежни, че решават да проверят дали не са забравили нещо и дори всичко да е било наредено, това се променя рязко. И сега за хората с празни куфари- най-трудните за преместване. Задушаващата тежест да не можеш да вдигнеш празнотата. Да ти е странно да си тръгнеш от някое място, дори и без да оставяш нещо там, нещо заради, което да можеш да се върнеш. Странното чувство, че нищо не те задържа, което колкото те освобождава толкова те и плаши.

Ритуализацията при преместването не трае дълго, това е моментът в който се замисляш дали имаш място за още една рамка и дали ти трябва запечатаният спомен или искаш да притваряш очи, протягайки ръка за да приклещиш далечното усещане. Единственият проблем е, когато не можеш да вземеш сърцето си със себе си. Когато няма куфар, който да го прибере, когато няма килер, в който да бъде забутано, когато няма как да го изтръгнеш от ръцете на човека, в който е попаднало.