Красота. Нещото,за което твърдим, че не е най-важното, нещото което твърдим, че не е от значение, но винаги гледаме. Има една поговорка "По дрехите посрещат, по ума изпращат", така е и с външността на хората. Няма човек, който да отрече, че ще инстинктивно, когато види две момичета, ще се опита да осъществи контакт с по-хубавото... макар красотата да не беше толкова важна. И това е грешката... общоприетат красота не е най-важното. Тя не е истинска, тя не е чиста. Но по-лошото е,че заради нея ние се подлъгваме и не забелязваме чистат красота- тази на душата,на неподправените емоции, на силните викове и на усмивките, които могат да сгреят сърцето.
Вчера пътувах и гледах птичките. Рееха се над полетата, които бяха плътно завити с дебело одеало от сняг,а отдолу едва се подаваха замръзнали стръкове. Вятърът се гонеше със снега, заскрежените клони на дърветатасе превиваха,а птичките си летяха. Ту кацаха на някое дръвче, ту за малко в снега и пак политаха. Малки и невинни, сиви- малко смачкани от вятъра, красиви. Простичко, но все пак красиво. Не са лъскави, да не кажа невзрачни - сивички. По тях рядко някой се заглежда. Но там е истинслката красота- в нещата, които предизвикват истински емоции. В музиката, която ще те накара да затвориш очи за да успеш да я чуеш истинки, в картината, която ще те накара да се взираш през витринта, за да я огледаш. В истинските приятели, с които ще искаш да подържиш само за минута, за да усетиш, че садо теб.
И докато губим времето си в прехласване по лъскавото, по фалшивото, то красивите моменти се изнизват един по един покрай нас.Но никога не е късно само да се пресегнеш и да откраднеш един за себе си, а ако го споделиш с някого, може би ще стане още по-красив. Чувствай, докосвай, усещай!
