Избледнели, повяхнали, забравени, отпратени, невикани, нечакани! Такива стават следите, които си оставил вървейки с тях. Те са били и малката сълза на радост в окото ти и трапчинките по бузите ти. Тези, с които си минавал препятствията.
С тях не е имало врати,които да те спрат. За тях не си затварял и своята.
Но понякога идва време, когато една табелка „Не влизай” не е излишна, премълчаните думи също.Да обърнеш внимание на амнезията си също.
Тя те караше да забравяш грешките. Да не ги записваш, както много пъти си се заричал. Да,не ги пускай ,остави ги на прага!
От днес ще е така. Запиши си и задочно кажи, че вече не заслужават и съжалението, което са печелили с насълзени очи. Не заслужават милостта, която даваше.
От днес адресът е друг, до вчера събирал вехториите, прашасалите книги, грозните и кичозне фигурки купувани от екскурзиите. Събирал аромата на миналото, на
спомените, днес посоката е друга.
Напследък на къде гледаше? Знай, че знамето води народа, а очите показват пътя на тялото. За това гледай напред, без да се обръщаш за някой, защото ако той трябва да е на мястото си ще е до теб, няма да те кара да го търсиш с поглед.

Не се примирявай с навиците, нормите на поведение и клишетата. Бъди това, за което си мечтал. Тичай, не крачи. Викай, не шепти. Отваряй, не се шмугвай през вратите-Бунтувай се, не позволявай да бъдеш пренебрегнат или гласът ти да не бъде чут. Забий торта в лецето на всеки, който го заслужава(и не забравяй преди това да си отрежеш едно парче)!