Колко пъти един пътен полицай си бърка в джоба след  "ротинна" проверка или Всички обичаме хубави коли

 12 юли, горещ ден. 

Добро утро, София. С идеята да си изпия сутрешното (или по-скоро обедно) кафе и да се порадвам на слънцето, заставам на прозореца. Общо взето идилия. Живея на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", а блока ми явно е едно от любимите места за дебнене на пътни полицаи. По принцип няма нищо необичайно освен типа коли, които спират. Наблюдава се афинитет към нови модели, по-специално джипове. Набива се на очи и марката, която няма да споменавам, само ще подскажа, че в един гангстерски сериал - родно производство, гонките бяха със същите коли, най-вероятно това е и причината да са им толкова съмнителни и да ги проверяват често, пък са и лъскави - привличат вниманието. Друго ми стана по-интересно - колко често си бъркат в джоба, след като са проверили документите на шофьорите, най-вероятно проверяват дали не са се скъсал. е физиономията им, когато са изпуснали някоя от евентуалните си проверки, защото още не са пуснали другата кола, пардон X6-тица. Честно да ви кажа погледите им ми приличаха малко на тези на малко дете, когато му е паднал сладоледа. Та нищо ново под слънцето, но ми направи впечатление как някои хора си "забравят" документите в пътите полицаи, а те грижливо ги прибират, най-вероятно, за да им ги върнат.

Открито писмо до медии в България
 Адресата е посочен. Посланието ще е кратко - не ни убивайте ментално!
   От месеци отказвам да гледам телевизия и да чета вестници, защо ли? -Защото ми омръзна да гледам хора,а всъщност да виждам празнота. Безброй телевизионни формати, много лица  или по-скоро много маски. Маски, които сложени веднъж биват разходени из всички телевизионни студия. С тях вървят и помпозни тоалети, високи токчета или ботуши от крокодилска кожа. В повечето случаи имитации като самите хора. Безброй опити за оригиналност и запълване на ефирно време, плюс малко продуктово позициониране, или не толкова малко, колкото си мислим.
   Анализ на родния ефир би отнел 10 минути - политици, крадени дипломи, гадатели със засилена чувствителност към точните цифри, певачки и манекенки. За изброените може да се говори много, но няма какво да се каже.
  Превключвам каналите на българските телевизии. Няколко музикални - комерсиална чужда музика, един сборен балкански и няколко български чалга ( 24-часови порно) каналчета. Това е откъм музика. Преглед на телевизионните формати по националните телевизии. Спокойно, няма да ви занимавам с турските сериали - да могат бабите да следят плетките на Джеврие и да вземат идеи за терлици. Предаванията ме притесняват. Гледа ми се едно интервю, в което не се говори за това как Бойко Борисов изрежда за 10 минути всички епитети, които знае по адрес на опозиционерите или народа, който напоследък не го величае. Гледа ми се нещо друго освен новите рокли и жалките опити на някоя "звезда" да спретне цяло изречение, без да си проличи как се бори в движение да го съгласува. Не че и повечето водещи не се сблъскват с въпросния проблем, естествено неуспешно.
  Преди години беше странно "фолк звезда", както обичат да ги промотират, да се появи в предаване по националния ефир. Анатемата обаче бързо изчезна, явно покрай салфетките се лее и светена вода. Не ми се иска децата, които стават от компютъра и отиват пред телевизора да гледат жени, които са щастливи от материалния облик на празнотата, в която живеят и с нелепо жестикулиране да ни карат да вярваме, че щастието е скрито в няколко кубика силикон. Защо после се налага две седмици след баловете да се коментират подобията на рокли на абитуриентките, които не покриват почти нищо,силикона и китосаните им физиономии,откъде ли е дошло вдъхновението им? Смятам, че хората искат това, което виждат. Както се казва "Далеч от очите, далеч от сърцето". 
 Рейтинг има, явно проблемът  е в мен.  Все си мисля, че с 15 минути, в които се преглеждат театралните афиши,  разглеждат се различни леснодостъпни дестинации в България или се представя книга на български автор, ще са една идея по-приятни и обогатяващи. Все си мисля, че когато вземе да се говори за култура (от латински cultura - означаващо да култивира) и червената лампичка(не онази за аплауз) светва и водещите гледат да избягат от нея. Все си мисля, че има толкова много красота за показване, че ни е страх от нея. Е, нека живеем в света на салфетките и неоновата светлина. Защо зачекнах толкова усърдно темата за фолка и телевизиите? - Защото "животът ни е поп-фолк" или поне това, което виждаме ежедневно прескачайки каналите. На 19 съм и не искам да живея в този свят. Докато е време започнете да ни показвате истинските неща, защото в противен случай след няколко години няма да има кой да гледа.
                                                                     Благодаря за вниманието