Отпечатъци ... започнахме да оставяме следи, при това доста. Тук и там, с повод или без, в израз на емоция или с цел демонстрация. Премислени или импулсивни, премерени или прекалени, дълбоки рани или следи от одраскано, силен вкус или едва доловим аромат на забравен и копнян парфюм. Забравени очи и студени ръце се прокрадват отвсякъде. Познати сенки вървят с нас и всичко това се появява с един поглед, взиране в нечии очи. Оставяме следи, прекалено много. Прекалено много за да забравяме и да можем да прокудим в някой прашен и тъмен ъгъл. Снимки, които не можем просто да скъсаме, а трябва да изтрием. Спомени за моделиране, цветове за матиране, усещания за притъпяване, белези за заличаване и стонове за задушаване. Емоции, прикрити зад безразличие или тежки думи обвити в мълчание. Болка и отчуждение, скрити зад прегръдки. Света е голям, гребете с пълни шепи, макар и да не знаете дали ще се закачите за истинската нишка... ако ли не нали си имаме социална мрежа, добре дошли в паяжината...

Няма реални неща. Няма верни твърдения. Няма пълно щастие. Няма хубав парфюм, който няма да ти омръзне. Не можеш да променяш другите, а себе си? Можеш, но е по-лесно да се опиташ да го направищ с другите. Няма един единствен път. Няма и един компас. Но пък има много красота, която се спотайва на неочаквани места... Дали е зад някой грозен сив стълб, олепен с некролози или зад пердето, на някое от многото прозорчета светещи в тъмното, все пак я има. Тя сама решава кога и как ще ти се покаже. Дали като някой забравен аромат, подал се иззад стълба или като уханието, спотаено зад прозорчето. Едиствето от което се нуждаеш е собствен път, тя ще те намери.

Няма реални неща. Няма верни твърдения. Няма пълно щастие. Няма хубав парфюм, който няма да ти омръзне. Не можеш да променяш другите, а себе си? Можеш, но е по-лесно да се опиташ да го направищ с другите. Няма един единствен път. Няма и един компас. Но пък има много красота, която се спотайва на неочаквани места... Дали е зад някой грозен сив стълб, олепен с некролози или зад пердето, на някое от многото прозорчета светещи в тъмното, все пак я има. Тя сама решава кога и как ще ти се покаже. Дали като някой забравен аромат, подал се иззад стълба или като уханието, спотаено зад прозорчето. Едиствето от което се нуждаеш е собствен път, тя ще те намери.