България, официално Република България, е парламентарна република, разположена в Европа. Със своите над 110 хил. км² площ, и 7,4 милиона души, България се подрежда на 102-ро и 96-то място съответно по площ и по население в света. И на първо брой на седянките, мислителите, екстрасенсите, пророците, надарените хора, които могат да правят по 100 неща, от които нито едно както трябва и най-вече по брой на морални стожери на глава от населението. Пропуснах и по петна. Сещате се, грозни мръсни петна, които нямат триене и си правим сами.
Клепане- често ни се случва. Не винаги с кетчуп, или както казва брат ми - кепчут, но винаги оставя следа. Последно време всичко е мръсно. Обувките ни, дори да не е валяло- събираме кал отвсякъде. Ръцете ни- дори да не сме докосвали нищо. Шапките ни, които стоят върху глави, в които се въртят мисли за всичко останало, но не и за красота и хармония. Даже звучи отопично и въздухарско.Като казах въздух - и той е мръсен, но не от емисиите на вредните газове. И снимките на са ни хубави- къде ви пратих. И те са наклепани от душевен и емоционален грим, които вече е задължителния кит за жени и мъже, снимки за внуците вече няма. Има нещо гнило в цялата работа. И да - мирише. На кебапчета и на парфюм, не е задължително да е евтин. Живеем на кръстопът. В часовете по история ни учат, че заради разположението ни все са се мъчили да превземат териториите ни, но нали ние сме умни, смели и сръчни и виждаш ли, дори да сме били няколко века под робство пак сме свободни и единни. Или поне така пише. Леко се споменават и предателите - кой дал ключовете за крепостта, кой предал Левски и такива има, но са единици, ние сме си най. И сега а леко като съседите, които са си българи, но не си го признават и леко ни мразят, си крадем по нещо от различните "култури". Та да си дойдем на думата - да живее "Секса и градът" в Софето и сръбското, което завзема родните механи с красиви носии по стените и червени покривки. Или беше обратното... Не, май е едно и също и в столицата и в прованска, но все пак както е казал Хемингуей "Всичко, което е далеч от морето, е провинция", но при нас май всичко е провинция. Живеем в провинцията на съзнанието и идеалите, но столицата ни се губи. Скрита е не от смог, боклук или глутниците от бездомни кучета, нито от прахта на постоянните нощни състезатели по булевардите, тук мога да споделя учудването ми как на Евлоги точно в 4 решават да джиткат, когато заспивам.Та, ние си я крием, сигурно е от местоположението, влияе така на хората - вижте колко гробници има по нашите земи. Крием потенциала и оригиналността си, крием талантите си или направо ги пращаме първо да си сложат силикон и да си направят лек тунинг. Крием и душите си, от всичко което може да ни изкара от истинската криза. Тази на слабоумието.
Остава ни изборът. Изборът между боя, е*ането и сръбската музика или "Секса и градът".
