Замирисва на дъжд, а мен втриса.
Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен хронометър. Той се задейства, когато по странен за зрителния ми нерв ракурс започне да прелита перчема ми.
Така ясно ме известява, че отново няма да остане сухо перце от душата ми.
Замирисва на дъжд, а мен втриса.
Уж е дъжд, а умопомрачително много прилича на приливната вълна, заради която Ной губи няколко месеца в дърводелски дейности, а после и в събиране чифт по чифт. Не знаем дали историята е вярна, но ако е - има смисъл. Нали, когато гърнето се търкулне и трябва да си намери похлупака. Нали на всяка манджа има мерудия. Нали две половинки правят цяло. Нали заради тога губим време в търсене на еднакви чорапи сутрин. Добре, че времената се менят, модите също и в днешно време може да нахлузим каквото си поискаме и пак да сме тамън.
Пролетно време дърветата се усмихват, когато небето ги погали с капките си. Земята се разтваря за дълго чаканата глътка вода. Птиците играят на небесен тетрис. Сигурни едни от тях се чудят дали не са се върнали прекалено рано, а други се радват, защото няма да се реят с единственото задължение да намерят нещо, което да схрускат, а ще могат и да потанцуват.
Втриса ме, а просто вали.
И няма логика в предните редове. Както няма логика изречение да започва с "и". Както няма логика и в траекторията на капките дъжд. И няма логика в чифтовете, освен ако не са табла. Логика има само в перчема, който се вее, в танца с дъжда и с манджата с мерудия. Защото без мерудия не е манджа, а капризно ястие, което изглежда добре, но не искаш да отопиш чинията.
Има логика в много неща, но и в това, което си мислим, че знаем. Има логика да не носиш чадър, защото перфектната прическа е за хората с чорапи събрани по чифтове. Има логика да си камикадзе и да те втриса още когато ти замирише на дъжд, защото знаеш, че отново няма да остане и една суха перушина.
Ние нямаме чифтове, нали?
Или имаме, но танцът на дъжда и вятъра ги е отвял извън очертанията.
Оставаме ли на сухо без да ги броим или смеем да се протегнем под дъжда и да играем извън полето? Дано не ни втресе.
