Влюбвате ли се? Влюбвате ли се истински? Влюбване - сещате се, от онова, което боли. Което те сръчква и не те оставя да заспиш сам. От онова, което те кара да искаш всичко. Да докосваш, да притискаш, да се наслаждаваш, да сграбчваш, да милваш, да стискам, да вкусваш, да разкъсваш, да слушаш, да хапеш, да чакаш, да летиш.
  Целувате ли? От онези истинските целувки, които нито са прекалено дълги, нито прекалено къси. Които те оставят без дъх и нямат вкус на дъвка. Които не са за еднократна употреба, след които помниш, а не се чудиш защо изобщо си го направил.
 Прегръщате ли? От онези прегръдки, които макар да е горещо те разхлаждат - карат те да настръхнеш и да искаш да се сгушиш още по-силно, да притаиш дъх и да не свършват. Които те обгръщат като предпазно въже, без което не мислиш, че можеш да скочиш.
 Държите ли за ръка? Държите ли здраво, сякаш сте хванали малко дете и пресичате? Държите ли, за да сте сигурни, че е ще е там. Държите ли, защото ви е страх, че когато се обърнете ще притичате с поглед покрай всички дървета, които се блъскат с взора ви, а може и да не го  намерите?
 Спотайвате ли дъх?Дъх на очакване, дъх на трепет, дъх на изпълване, дъх на сливане. Дъх преди да се срещнете очи в очи.
 Мъчите ли се да запечатате всичко с поглед, за да не забравите или изпуснете и секунда? А после затваряте ли очи, за да не може нищо да се прокрадне между двама ви?
 А когато няма какво да не те оставя да поемеш дъх? Когато няма какво да те кара да съзерцаваш пълната луна и да те кара да се чудиш откъде ли я гледа... Искаме ли  все така да се крием от дъжда?
  
 

  Въпросник за нетърсещи отговори

  И да - няма анатема вече. Няма и пълна любов или пълна омраза. Няма черно и бяло, има само краски, а най-лошото е,че почти всички бият на сиво. Сиво като ежедневните ни мисли, сиво като ежедневните ни любови. Няма и ляво и дясно. Как познаваме посоките ли? - Ами като гледам всички се лутат, защо ли? "Защо ли?" е един от любимите въпроси на интелектуалците, аз обаче имам прост отговор - защото не знаем какво да правим, защото не сме били научени, защото няма да научим и децата си, защото и те трябва да питат "Защо ли?". Защото сме красива, но глупава държава. Защото зад красотата се спотайва глупостта. Защото искаме красота.Защото притежаваме единствено възможност за свобода, а именно от нея бягаме, за да отидем при красотата, за която ни е втълпено, че е красива. Искаме номенклатура, която да ни притиска, но да ни осигури огризки, които ни си виждат пир. Искаме лъскаво, макар всички, които му се наситят да дирят истинска плът и земя. Да плътта и земята, която така или иначе имаме. И свобода търсят, и нея си имаме, а това е най-трудното нещо за намиране. Пътя е дълъг и изпълнен с препятствия, а когато я намериш си изпълнен със странно задоволство и в същото време с малко яд, заради ненужното дирене, когато разбираш, че е била в главата ти.
 Животът е кръговрат. Историята е кръговрат, светоусещането ни е кръговрат. Всичко е въртене, въртене в един свят, който можем ние да завъртим, можем да го обгърнем в прегръдката си, да го поберем в дланите си и да се въртим. На мен ми харесва,а и не ми се завърта свят като от въжените люлки. Като малка май ми ставаше лошо, не помня вече, май е време да опитам отново. Нали всичко беше кръговрат. Такова е, защото не знаеш в кой момент нещо, което си отхвърлил или забравил ще се окаже следващата стъпка. Такова е, защото искаме солено, но и сладко. Искаме сила, но искаме и слабост, искаме топлина, но искаме и студен вятър. Искаме любов, от която да плачем. Искаме красота, но искаме и да я усетим. Искаме сигурен път към успеха, но искаме и новаторство. И знаете ли къде истината? Знаете ли как се усеща?
 Усеща се, когато седнеш на някоя скала, погледнеш прашасалите си и вече изпокъсани обувки, усетиш как щипят раните на коленете ти, наплискаш лицето си със студена вода и можеш вече да усетиш това, което виждаш!