Именуваме и етикетираме много, а невинаги знаем защо.
Именуваме и щастието. И после търсм това име.
А ако сме го объркали?
За да му дадеш правилното би трябвало да знаеш много думи.
Думите се откриват всеки сезон и на всяка възраст. Когато си млад все търсиш нови думи - между пожълтелте страници на книгите, в новите хора, в идеята за отпътуването към място, чието име трудно произнасяш.
После разбираме, че думите сами ни намират.
Все в подходящото време, когато сме достатъчно рошави, та да си кажем "здравей" със съдбата.
Нещата, които истински ни белязват са искрени и най-вероятно никога не разбираме коя е точната дума за тях... или как се казват. Те са се случили, защото при първото засичане на погледите ви, вече са ти липсвали без да знаеш.
Ако искаме щастие без да знаем какво ни прави прави щастливи сутрин, то няма как да дойде само.
Ако искаме решение, няма как да го открием, ако не зададем най-искрения си върпрос и не хвърлим зарчето с отговорите, притаявайки дъх.
Целите нямат сезони. Щастието няма име.
Снегът не пречи да отплаваме, защото тогава ще научим как да наричаме плаване в снегонавяване...
