И ако има нещо, което да ги задвижи, ако има вятър, който да развее косите пред очите ти, дали ще виждаш по-ясно, дали усещанията ти ще са изострени, дали ще се обърнеш на страни, за да се огледаш или просто ще отметнеш коси? Дали вкусът на солената вода ще те накара да искаш сладко? Дали това да търсиш сладостта е порок или момент, в който забравяш, че трябва да отриваш нови простори, в които да се гмуркаш? Дали ти, дали аз ... Не знам дали пиша за теб или пиша за себе си. Не знам кого питам. Не знам искам ли отговори. Не знам искам ли въпроси, не знам имам ли такива.
Свобода.
Дали тя няма да ти даде отговор или нови въпроси?
Нямам глас ... поне днес. Поне телесно. Но мога да викам. Мога да викам с все сила. Мога да изкрещя, че благодаря. Мога да изкрещя, че обичам. Мога да изкрещя, че имам време. Мога да изкрещя, че не ми трябва нищо. И да се чудя какъв е смисълът, но както казва мама идеята е да обичаш. Кога, как защо, за колко време няма значение. 
