Можем да живеем и без норми и правила, налагани ни от новият модерен свят, чисто и просто, защото всички тези модерни неща грабят до безбожие от нашата енергия и емоционалност. Всичко е толкова опростено, всичко е толкова близко, всичко е толкова лесно, всичко е с етикет, на който е посочено откъде да се отвори. Има срок на годност, ясно описание на съдържанието и всички подсладители и боклуци, които се крият вътре. И не говоря само гадния чипс, който ядеш вместо черешите от градината на баба ти, а за празните "опаковки", които се разхождат между нас, обути в лъскави обувки, с точни часовници на ръката, с разграфен пълен ден, който минава по план, защото е спестено време, но в същото време е по-празен от безкрая. Спестено време за придвижване, за "прочит" на хората около нас и за размяна на усмивка с разминаващите се по улицата други "опаковки".
Кислород. Кислород. Кислород ... крещеше измореният, препълнен и същевременно празен мозък на опаковката, която се търкаляше по път. Кислород ни трябва ... за да мислим и да усещаме. За да включим малката кутийка над раменете ни и да си спомним какво е да чувстваме извън опаковките, извън времето и пространството, за да се оттървем от тъпите нормите, на тъпото общество, в което така тъпо сме се набутали. Да живее откраднатото време и с откраднатия кислород, дори само за да имаме време да покажем среден пръст на тъпата съседка, която все надничат през прозореца, за да види дали не изоставаме от обичайния график!
