Срокостта, която си позволяваме е спрямо мощността на автомобила, който караме. Избирайки си автомобил, ние преценяваме от какво имаме нужда. Дали е комби, което е удобно или е спортна кола, с която да си вдигаме адреналина - ние знаем кое от двете искаме да бъде наше. Този избор е много лесен. Знаеш колко гори и колко вдига всяка, можеш да си избереш цвят и да прецениш кой двигател предпочиташ. Ако нещо не ти харесва можеш да го промениш и знаеш какъв ще е крайния резултат. После пак имаш избор - бързата кола може да се кара спокойно, а комбито да се тунингова, примерно.
При избора си можеш да се допиташ до монтьори, да прецениш и да съпоставиш.
В живота обаче май не е така.

Нямаме таблица, която да изчислява щастието или емоциите.  Никъде не раздават книжки с опътване.  Има етикетиране само на нещата, които можем да си купим, но не и на тези, които ни се случват.

Няма машинка, която срещу 2 лв. ти позволява да видиш колко силно удряш в живота.

Няма как да има, а не ти трябва. Няма как някой друг да ти казва колко сила имаш в себе си, нито пък как да посрещаш ударите.
 Не заради друго, а заради тактиката - ние си я избираме, така избираме и какви хора ще бъдем. Всеки сам за себе си решава как да играе в живота.
Дали ще танцува с него или ще излезе на ринга.
Всеки сам за себе си преценява за кое от двете е време.
Май е от ритъма, в който се намираш - дали ще тичаш или ще се разхождаш и ще търсиш детелини - ти си решаваш.
Пак ти решаваш дали ще подадеш топката или ти ще вкараш гола. Има дни и ситуации, в които си пас, а има и такива, в които шутираш. Те са си твои - мислите и емоциите, които направляват действията ти.

Психологическо изследване доказва, че първосигналните реакции са най-точни. 100 души решават тест с 10 въпроса. Половината от тях имат броени минути, а другите го предават, когато решат и могат да помисли. Резултатите - хората, притиснати от времето, дават много повече верни отговори. Причината - интуицията е най-добрият съветник.

И така ... имаше по няколко реда за колите, за социологическите проучвания, за танците, за тичането и за шутирането. Стана манджа с грозде, така е и с живота. Има от всичко в различни количества. Точно количествата определят какъв ще е крайният вкус.

А може ли някой да ти каже кое ще ти бъде най-вкусно за теб? Може ли някой да ти каже коя тактика е най-печеливша за теб? Може ли някой да ти каже какво харесваш, за какво да мечтаеш и какво ще те направи щастлив?

Отговорът е ясен и е същия като този на последния въпрос, който щях да задам, ама реших да не го правя.

"Някои хора чуват вътрешните си гласове и живеят с това, което са чули. Такива хора полудяват или се превръщат в легенда."

Това е краят на днешната ми писмене логорея. Откраднат, но усетен. Това е моят отговор на вътрешните ми терзания - първото нещо, което усещам, дори да не го ползвам с презумпцията, че ще ставам великан.

  Вашият отговор сигурно ще е друг, но ще си е ваш и ще бъде единственият верен за вас.