Записвам си всички! Листчета, тефтери, бележки в телефона, надписи по ръката(при спешен случай) и цветни листчета залепени по гардероба и все пак ... никога не знам какво се случва и винаги съм забравила нещо! Въпреки това опитите ми да запазя всички идеи е толкова болезнен, колкото и ядосването след като съм осъзнала, че опитът ми за визуализация на липсващата бележка е неуспешен. Частична визуализация ... За? Непълна, незадоволителна и оставяща гадното чувство, че не стига... Душевен монолог или диалог с някой измислен събеседник. Предметна подреденост - израз на душевна бъркотия. Красноречие на места за лирически отклонения и още и много не на място неща, които ме карат да се чудя какво липсва ... освен бележката с думата, която ме е изпратила в поредния коловоз, водещ до невероятни нощни прозрения. Започвайки да пиша, с лекото притваряне на очи и опит за поредна визуализация обаче темата, която изниква е тази, която така или иначе не ми излиза от главата ... и тук се появява осеняващото чувство! Естествено не се сещам за думата написана на листчето, но се замислям за избора на тема. За това как всеки избира начина, по който да гледа на света. Избора, който стои в ръцете на всеки е толкова потресаващо голям, че всяка една грешка изглежда толкова по-незначителна. И толкова по-голяма, заради безброй много пукнатини, които си можел да замажеш преди да трябва да се гради на ново. Всичко, което те спъва изглежда толкова малко. И лишено от смисъл. Всичко ординарно става алогично. И всичко, към което се стремим се оказва поредната спирка. Аshes and snow
http://www.youtube.com/watch?v=8EikYyrLo4w
ОтговорИзтриванеДнес си записах тази http://www.youtube.com/watch?v=dTa2Bzlbjv0 :))
ОтговорИзтриванеI walked across an empty land
ОтговорИзтриванеI knew the pathway like the back of my hand
I felt the earth beneath my feet
Sat by the river and it made me complete...
Минаваше 5 след полунощ... С усещането, че напразно цяла нощ съм пресичал половината страна от Запад на Изток,
ОтговорИзтриванезапалих примерно 15-та цигира за безсънната нощ. Онова, което ме крепеше препускащ по аутобана най вероятно спеше спокойно в една от спалните удома прочела бележката хвърлена в бързината на пода в коридора. Минути преди да съмне влизам... Да, бележката не е на пода, а на портмантото.
Значи всичко е наред. Влизам на пръсти, заслушан в диханието на съня й. Сърце не ми даде да я събудя 2 часа по рано, но пък и как да се сдържа да не целуна косите й.
С мисълта дали душа няма да я събуди все пак пуска водата. Трябва да отмия умората и разочарованието от нощта преди да започна деня... Който не спи през нощта печели един ден. Друга разумна утеха нямам...
Краката ми също не знаят ден ли е нощ ли е! Опирам ръце на стената с лице право срещу топлата струя вода. Вратата тихо скръцва. Явно все пак я събух с душа...
Обръщам глава с очакването на съненото й недоумяващо все още лице. Не... не е сънена, нито дори уморена, а просто загрижена и бавна в стъпките си по мокрия под.
Няма как да е по красива сега, когато имам нужда единствено да не е сприхава.
- Това по работа ли беше?
- Да, по работа беше Беб, нямам право да пропускам възможности сега. Дори такива..
- И?
- И, всичко изглежда добре, но аз знам, че няма да се получи... Но и да знаех това снощи пак бих опитал.
- Съжаляваш ли? Тъжен си!
- Яд ме е че те събудих...
- А мен, че не заспа до мен снощи!
Това беше мило... Исках да я прегърна, но все още бях под душа
- Не се измъчвай, всичко е наред... Твърде взискателен си. Не се напрягай, виждаш всичко върви добре, защо все бързаш.
Влезе бавно с оранжевата си смешна пижама, без да се колебае при мен под топлия душ...
- А и аз съм тук до теб, заедно можем всичко... не бързаме за никъде миличък!
Тук разбрах, че сънувам... Защото такива жени вече няма. Тази земя спря да ражда такива жени.
Последната, която познавам от този отмиращ вид е родена през август 1949 и е омъжена за баща ми.
Значи сънувам... Сега разбирам защо древните някога са пазели повече от всичко жените си. Жената е свещения Граул на всеки народ.
Истински мъж, можеш да възпиташ и сам, истински мъж може да възпита и улицата.
Но истинска жена може да се бъде създадена само от истинска жена. Вече няма такива жени.
Загубихме ги когато ги накарахме да се състезават с курвите, които се заглеждаме полупияни по баровете.
Сега трябва да приема болката от това събуждане. Ето с отлитането на съня идва и болката... Първо в сърцето, после и сякаш по цялото тяло.
Сега, почти съм буден, щом вече си спомням как никой не ме чака удома. Да, значи е било сън... Ето го свърши... но защо все още усещам капките стичащи се по лицето ми? И защо чак толкова силно боли реалността.
Къде съм..? Какви са тези светлини? Какво замъглява очите ми. Защо е толкова лепкава влагата по лицето ми? Какви са тези стъкла... студено , всичко е сякаш разкривено. Мантинели, мирис на гориво... Та аз съм все още на аутобана ли?
Става все по тъмно, поне спря да боли! Боже, как ли ще се притесни удома? Сърцето й ще се пръсне от мъка!!!
Реалността е тук май ... вече не усещам и моето в ушите си...
Да, как ми олеква сега, че поне никой не ме чака вкъщи...
Какво значение, че отиваш Никъде малко по-рано.... щом съм част от един отмиращ вид...