понеделник, 21 октомври 2013 г.

 Колко ли богове има по тая земя ...
 Колко ли студ има по тея полета...
 Колко ли напразни думи и стонове...
 Колко ли молитви изречени, когато ничия силна ръка не може да даде опора.
 Колко ли мъка сме събрали... И колко бледи силуети са скитали по калдаръмите  и стъмните склонове на планините. Много са били победите. Много са били и битките. Онези истинските - за земя, за чест, за род, за чест ...
 А ние за какво се борим?
 Борим се да не се пуши в заведенията, където изпиваме пари, с които можем да подадем ръка на някой. Пари, които вместо да се подпъхнат на танцьорката могат да спасят живота на някое от болните деца на България.
 Борим се с жълтата преса, защото тя пише лоши неща и унижава добрите публични личности, като ни оповестява за техните раздели, запои и уголемени атрибути.
 Борим се с дементите, които си гледат домашните любимци в малките апартаменти по крайните квартали, за да си събират лайната на любимчетата в найлонка. Лайна ли написах?
 Борим се за светни тротоари, че критите недъгави се появиха и се оказа, че не могат да се придвижват. Колко неудобно, нали?
 Борим се и с корумпираните господа полицаи, но знаем как е ... с тази заплата как се гледат три деца, които са с абонаментен план с неограничен интернет.
 Борим се за честни хора, които да ни управляват, а тези които си мислят, че сме вече заблудени от купените бюлетени и се смеят наOpen air-а пред Парламента.
 Борим се да си върнем децата, които са избягали да търсят бъдеще. Борим се, ама при кой да ги върнем, при кое? Да ги върнем, за да участват във Вип Брадър ли?
 Борим се ...  Борим се, а като видим новините и даже не ни се плаче. Пияни лекари, надрусани детегледачки, атентати в градския транспорт, бежанци, изнасилвачи, пияни футболисти, глоби от ЕС. Независимо дали е електронно или печатно издание винаги има откъде да изскочи голям надпис ''К*р за Левски'', до който има реклама на сайт за порнографско бельо, но никъде не пише, че момичетата не трябва да си свалят гащичките за две-три водки.
 Не ми се живее в този свят. Нямам място тук. Не искам и да имам. Не искам и ти да имаш. Мъчно ми е. Мъчно ми е, че няма с кой да се борим.
 Дали има вечна любов, дали ще се оправим, дали има универсално лекарство, кога ще открием перпетуум мобил? - Не ни интересува.
 Нали знаем кога ще има промоция на краставици и вазелин в големия хипермаркет до нас.
 Колко ли? Колкото и да са били са прашасали, набутани в ъгъла и забравени.
 И да не забравите за промоцията. Приятно ви с краставиците.

 Замирисва на дъжд, а мен втриса.  Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...