Copy … paste
Това стана основната единица за измерване. „Ах, к`во е яко т`ва, хайде и на моя профил” или „Тая к`ва чанта има, и аз ще си я купя! ”, но когато някой ти спомене нещо за хубаво книга не ти и минава през ум да я прелистиш поне. Имитацията, готовият модел станаха много по-удобни. Не е нужно да мислиш много много ... сору and paste. А това, „приятели мои” е само началото. Все по-често, когато някой прояви дързостта да бъде себе си бива наказан с усмиване от „журито”, а после копиран, малко странно, нали. Започнахме да оценяваме опаковките, а съдържанието остана на заден план. Нали обувките са високи, нищо че косата е изкуствена и има 10 кила грим, все пак „е мега яка”. Всеки път, когата кача нова снимка има коментари, харесвания, а когато публикувам качествена музика, която обаче не звучи от всяка бутка или нещо смислено отзвука се ограничава да минимум ...
И това ще бъде подминато, но това май е по-добре. Тона ми май е ненужен, просто няма кой да извлече поуката. Надали ще са много хората, които ще погледнат под обвивката ... Много са хората обаче, които казаха „колко се е променила” .... естествено не знаят, че просто обвивката е променена, но това няма значение. Без обръщения от типа „ей, мишки” ще ви кажа ... винаги е имало разделение между хората. Не всичко трябва да бъде разбрано и не всичко трябва да бъде харесано от масите. Не те са критерия. Пътя към върха не е един, но не е този, по който поемат всички. Цената да си изправен докато го извървиш е висока, а ударите са много. С каква чанта ще си обаче няма значение, важното е друго. Който има способността да чете, даже не е нужно да е между редовете ме разбра...