От личен опит съм забелязала, че нещата се правят по-лесно с премръзнали пръсти. Добре де, не е по-лесно, но е по-красиво. Желанието да докоснеш нещо, дори да ти коства усилие. Всичко и всички станаха толкова лесни, че желанието за усилие си е цял бал за душата.
Биология, устройство на организмите. Психология, устройство на ... в действителност мислите нямат устройство. Или поне така го чувствам аз. Спирам да използвам думата мисля, и на практика спирам. И без това... чувстването ми се получава по-добре. Особено, когато е на студено. И да, сега е 3 и 10 сутринта и аз съм на терасата, и да - утре трябва да ставам рано.
Забелязвали ли сте, че небето е много тъмносиньо? Аз не бях, до снощи. Чудех се дали е такова само около звездите, които го озаряват или ... да сетих се, че цялото е такова, просто там се забелязва по-добре. Вглеждайки се, освен че се спънах както си трябва и усетих калдъръма както си трябва осъзнах нещо. Няма пауза - не е нищо грандиозно. Цялото небе ми се вижда тъмносиньо, даже там, където няма звезди, просто трябва да се вгледаш по-добре. И все пак не знам какъв цвят е, но на мен ми се вижда такова. И все пак много ми харесва да се взирам и да успявам да видя истинския му цвят там, където няма какво да ми "покаже" нюанса.
Никога не е лошо, като идея просто ви го давам, да се оглеждате. Не винаги, но поне докато пресичате, и срока на годност може да поглеждате. Аз не го правя, не ми пречи и да умра от нещо развалено, по най-баналният и патетичен начин, задоволявайки лакомията си. Оглеждайте се, но не във витрините и не за точния човек. Нали с търсене не се намираше. От опит знам, че с търсене само примати се намират, в интерес на истината и без търсене само такива се появяват, и да - нарекох всички мъже, с които сме имали някакви отношения примати. "Всички" звучи като плашеща цифра, за щастие имайки предвид, че мъжете са примати(пак го казах - ужасно е), не съм контактувала с много ,Да, скъпи мои просто приятели, и вие спадате към тази група. И да, няма изключения. Знаете ли какво? Май е най-добре да се оглеждате само, когато пресичате. И все пак мога да направя един прикрепен файл с имената на хората, които не държа да се оглеждат, докато пресичат. За това ми говорене току-виж мен ме блъсне нещо, макар да имам предчувствието, че ще е токов удар, whatever. Та... не е хубаво да се заглеждате в света, вижда се прекалено много студ. Не, той не се усеща, както преди. Той е безкусен и прозрачен, без аромат и сме обгърнати от него. Сковани, потресени и сякаш ударени от електрошок. Моментът на живителната глътка топлина идва с вцепенението от следващата, която е от студ.


Обвивките, с които се топлим. Картонените замъци, в които се барикадираме. Светът, в който живеем. Светът, в който копнеем. Светът, в/с който се задоволяваме. Светът е напълно, абсолютно и тотално ... празен. Изпразнен.

Добре, че имаме тераси, на които се диша...

Тази вечер изписах света. Това си е за мен... и теб. Четеш драсканиците ми, а не знам кой си. Позволявам ти да влезеш в мен, а даже не знам какъв е парфюма ти. Давам ти да погледнеш през очите ми, а не съм виждала твоите. И да- не си конкретен. Пиша те в мъжки род. Няма значение. Ти и аз сме. Аз пиша- ти четеш. Това е мястото, на което се разсъбличам в думи, няма го паравана на дрехите, няма я маската на грима. Всеки път, когато отварям тази страница затварям вратата на стаята си. И смесвам вкусове и аромати, цигара и течен шоколад. Душа след това е задължителен, толкова наситеност трудно се отмива.
Студено е, но не го усещам. Вътре е топло, отварям прозореца. Наистина е студено. Дима от цигарата не се откроява от дъха, горещи са. Сигурно се различават само по това, че с дъха не могат да се правят кръгчета. Ако не можеш да правиш кръгчета от цигарен дим значи всичко е идеално просто и мъгливо. Да- не пуша. Просто е мъгливо.
Не съм пуликувала другите вопли, не днес. Сега ми е... сладко. Шоколадено и леко премръзнало. Защо обичаме шоколад? Защо искаме наслада? На какво сме готови? Можеш ли без нея? И да можем защо да го правим?

Обичам шоколад, добре че е той ...

Born to be wild ...
Ама в някой друг живот. Тогава, когато търсим усещания, а не предмети. Там, където ще можем да намерим и други неща освен вещи. Защо ли така странно ни убягва и защо, ако се присетим, че го искаме няма как да получим? Или изобщо не си задаваме въпроси или са неправилни. Време е да променим условията на задачата, защото решенията се оказват грешни. А отговора, независимо какъв е въпроса е : "Такава ни е държавата", с което се приключва всичко...
Тук започват проблемите естествено.
Статуси в социалната мрежа, гневни коментари и лавинообразната поява на изображение с трикольора с изтъркания надпис "България над всичко’’ и много неграмотни псувни на латиница. Браво, БЪЛГАРИНО! Това "българино'' видя ли го вече и знам какъв патос ще последва и колко мъка по историята ще има, че вече не чета продължението. Светът ви ще бъде една идея по-хубав, ако и вие не го правите.
Да се върнем към въпросите. За правилните отговори се изискват правилни въпроси, които в нашата действителност автоматично стават риторични. За да разберем къде е проблема трябва да осъзнаем къде сме ние, къде сме били. Въпросът, който е от значение е "Къде?".
Къде са дрехите ти, когато се събират стари дрехи за децата сираци? Къде беше, когато половината младежки организации в страната бяха закрити, заради "съкращения" на бюджета и нужда от увеличаване на имуществото на кметовете? Къде беше по време на избори, може би при опашката за безплатни кюфтета и кебапчета? Къде беше, когато затваряха неизгодните за България глави от договорите за присъединяване към ЕС?
Отговора пак е генерален, ама е и леко конкретен- нямаше те. Къде си скри, никой не разбра. Дали ще разберем- не мисля, скоро няма и да има кой да пита.
А не въпросите, като защо някоя грозна и глупава миска може да каже"Обичам животните, но повече обичам да ги нося" няма нужда от отговор. Защо интернет пространството се заля от едно интервю със заглавие: "България?! Там тези които мислят за бъдещето емигрират"? А защо интервюто не се казва:"България?! Там тези които мислят за бъдещето имигрират" Защо министър си позволява прави дискриминационни изказвания е по-уместен въпрос, който обаче не трябвало да се задава, защото такова нещо не е казано. А като не е казано защо е написано така? А защо в национален ефир имащите се за моралните стожери на нашето съвремие го осмиват и правят скечове като не е вярно? Защо плюещите по футболистите, които не излизат от чалга дискотеките правят чалга? Защо им се струва неприлично младите момичета да се качват по масите, като правят музика, която предполага ритуални танци именно там? Защо, защо, защо ли? - "Защото ни е такава държавата"

Предговор. Беше предвиден за послепис, ама ще стане предговор.
RIP ... FUCK IT ...






Нов ред. Нова статия. Ново откровение?! Ново вдъхновение. Ново, ама пак започнах с повторения, обичам го този патос в натъртването на нещата. Няма новогодишни пожелания, само лекото ми нежелание да съм толкова болна, контра на което са всички мои пожелания, които започват с "Желая ти здраве'', все пак това е най-важното, ако питате защо любовта не я отразявам в калабалъка ще ви кажа, че това ми беше късмета от баницата и никак не ме устройва! Та.. май ще се мре. Ако това се случи моля да бъда кремирана, нямам особено много претенции за урната освен, че не искам животински муцуни или римски мозайки ...
В лек разрез с усещането за приближаваща смърт ще се опитам да я прецакам и ще пия един Упсарин+сироп за кашлица и малко капки за нос(тях няма да ги пия, учудващо знам кое е за перорална употреба,btw вижте какви думи знае иначе толкова лиричната ми душа),макар варианта с червеното вино, който евентуално би удавил кашлицата ми да ми харесва повече.
Новата ми година започна прекалено двуполюсно, но май това е най-логичния развой на нещата.И все пак да отбележа, че ме тресе невероятна еуфория! Аз нямам новогодишен план. Взех че не изпълних миналогодишния си, но пък се получи много по-добре. Та сега пак няма да имам, реших само да бъда по-добър човек, като искреността ми няма да изчезне, макар тя да е основната виновница хората да ме мислят за груб, безпардонен и хаплив човек. Но спокойно, и аз падам за 10, а има ситуации и хора, в/с които съм такава душичка, че ако майка ми ме види би се чудила кой е изял детето и.
Себичността и нарцисизма ми се скриват за малко, макар че не нужно, все пак вижте името на блога ....

Няма да разтягам локуми. Ще кажа едно хубаво,ясно и отчетливо НЕ.

НЕ на новото ни преминаване през познатия лабиринт водещ до точка Б, която определено не би трябвало да ни е вариант и НЕ на всички човешки слабости, НЕ на привързаността и чувството за липса. Няма неща, които ни липсват. Има такива, които не си позволяваме или не успяваме да усетим. Такива, през които не сме успели да прокараме пръсти, за да усетим мекотата и такива, които не сме доближили, за да усетим топлината. НЕ на познатите усещания и да на болката от новите усещания (изключване спринцовките). НЕ на новогодишната прошка. НЕ на затварянето на очите и НЕ на новото начало. НЕ на амнистията и НЕ на помилването. НЕ на лепилото и пребоядисването на съзнанието ни. НЕ на претапицирането на душите ни.