Ветрове.И камъни.
Изречение не трябва да започва със съюз, на мен не ми пречи.
Синева, навито въже на палубата и малко пясък, останал между пръстите. Историята на някой, който е оставил много зад себе си. И е казал "сбогом" или "здравей" преди да тръгне. Колко ли такива истории има? Колко ли хора могат да разказват наистина? Колко хора могат да кажат край. Край на началото, край на първопричината, край на животът такъв, какъвто го познават? Колко ли хора могат да се откъснат от сушата? От сигурността, която им дава твърдата земя и стените, които трябва да го пазят от вятъра? Среща с него, очи в очи?
На простотата и свободата, над която тя виси безбрежно. На любовта и изгубените й джапанки. На силата и забравеното й одеало, с което да се сгрее. И пак на свободата в окови. На волните души, които са въвлечени в безкрая на всички стени, които чакат да бъдат съблечени от вятъра. И на голите души - облечени в материя. На танците, които ни запленяват в себе си и ни въртят, карайки ни да потънем във вечният им ритъм. Ни вибрациите, които ни карат да усещаме. На усещанията, които ни намират сами, когато вперим поглед в чистото нощно небе и видим многото звезди, които могат да ни приютят ... заедно с мечтите ни. За местата, на които можем да намерим подслон без да ги оставяме .... тях - мечтите. На джобовете, които могат да ги поберат, колкото и големи и невъзможни да са. На дисагите, които усещаме, че трябва да изоставим, защото нищо материално не ни трябва.На тежестта, която ни дърпа към земята, за да не направим фалстарт преди да сме полетели. На вятъра, който ни издига.На истината, която идва заедно с вълните, за да те прегърне. На вкуса на сол по устните.На всичко посвещения хвърлени в морето, като писмо в бутилка, с надежда за неочаквана среща. С надежда да не бъдат разбити от някоя безпощадна скала и с надежда за един не толкова каменист бряг, на който да акостират. С надежда за попътен вятър, макар и да няма платна. С любов към по-невзрачните мидички, с които могат да те зарадват. С любов към свободата! С любов към това, от което сме лишени, но благодарение, на което имаме свободата. С любов към първата глътка тежък и влажен въздух. С любов към вятъра, който винаги е попътен... И с каскет на една страна, за да гледаме само напред.
