Тази вечер изписах света. Това си е за мен... и теб. Четеш драсканиците ми, а не знам кой си. Позволявам ти да влезеш в мен, а даже не знам какъв е парфюма ти. Давам ти да погледнеш през очите ми, а не съм виждала твоите. И да- не си конкретен. Пиша те в мъжки род. Няма значение. Ти и аз сме. Аз пиша- ти четеш. Това е мястото, на което се разсъбличам в думи, няма го паравана на дрехите, няма я маската на грима. Всеки път, когато отварям тази страница затварям вратата на стаята си. И смесвам вкусове и аромати, цигара и течен шоколад. Душа след това е задължителен, толкова наситеност трудно се отмива.
Студено е, но не го усещам. Вътре е топло, отварям прозореца. Наистина е студено. Дима от цигарата не се откроява от дъха, горещи са. Сигурно се различават само по това, че с дъха не могат да се правят кръгчета. Ако не можеш да правиш кръгчета от цигарен дим значи всичко е идеално просто и мъгливо. Да- не пуша. Просто е мъгливо.
Не съм пуликувала другите вопли, не днес. Сега ми е... сладко. Шоколадено и леко премръзнало. Защо обичаме шоколад? Защо искаме наслада? На какво сме готови? Можеш ли без нея? И да можем защо да го правим?

Обичам шоколад, добре че е той ...