От личен опит съм забелязала, че нещата се правят по-лесно с премръзнали пръсти. Добре де, не е по-лесно, но е по-красиво. Желанието да докоснеш нещо, дори да ти коства усилие. Всичко и всички станаха толкова лесни, че желанието за усилие си е цял бал за душата.
Биология, устройство на организмите. Психология, устройство на ... в действителност мислите нямат устройство. Или поне така го чувствам аз. Спирам да използвам думата мисля, и на практика спирам. И без това... чувстването ми се получава по-добре. Особено, когато е на студено. И да, сега е 3 и 10 сутринта и аз съм на терасата, и да - утре трябва да ставам рано.
Забелязвали ли сте, че небето е много тъмносиньо? Аз не бях, до снощи. Чудех се дали е такова само около звездите, които го озаряват или ... да сетих се, че цялото е такова, просто там се забелязва по-добре. Вглеждайки се, освен че се спънах както си трябва и усетих калдъръма както си трябва осъзнах нещо. Няма пауза - не е нищо грандиозно. Цялото небе ми се вижда тъмносиньо, даже там, където няма звезди, просто трябва да се вгледаш по-добре. И все пак не знам какъв цвят е, но на мен ми се вижда такова. И все пак много ми харесва да се взирам и да успявам да видя истинския му цвят там, където няма какво да ми "покаже" нюанса.
Никога не е лошо, като идея просто ви го давам, да се оглеждате. Не винаги, но поне докато пресичате, и срока на годност може да поглеждате. Аз не го правя, не ми пречи и да умра от нещо развалено, по най-баналният и патетичен начин, задоволявайки лакомията си. Оглеждайте се, но не във витрините и не за точния човек. Нали с търсене не се намираше. От опит знам, че с търсене само примати се намират, в интерес на истината и без търсене само такива се появяват, и да - нарекох всички мъже, с които сме имали някакви отношения примати. "Всички" звучи като плашеща цифра, за щастие имайки предвид, че мъжете са примати(пак го казах - ужасно е), не съм контактувала с много ,Да, скъпи мои просто приятели, и вие спадате към тази група. И да, няма изключения. Знаете ли какво? Май е най-добре да се оглеждате само, когато пресичате. И все пак мога да направя един прикрепен файл с имената на хората, които не държа да се оглеждат, докато пресичат. За това ми говорене току-виж мен ме блъсне нещо, макар да имам предчувствието, че ще е токов удар, whatever. Та... не е хубаво да се заглеждате в света, вижда се прекалено много студ. Не, той не се усеща, както преди. Той е безкусен и прозрачен, без аромат и сме обгърнати от него. Сковани, потресени и сякаш ударени от електрошок. Моментът на живителната глътка топлина идва с вцепенението от следващата, която е от студ.


Обвивките, с които се топлим. Картонените замъци, в които се барикадираме. Светът, в който живеем. Светът, в който копнеем. Светът, в/с който се задоволяваме. Светът е напълно, абсолютно и тотално ... празен. Изпразнен.

Добре, че имаме тераси, на които се диша...