Вечер иде, сън не иде.

Слуша ми се музика. Празна, без думи и извивки на гласове, премигване, ненужно ръкомахане и фасони. Без много информация и без послания. Просто и чиста, каквото би трябвало да е всяко нещо. Каквото би трябвало да е, ама не е. Слуша ми се мелодия, която да си играе с душата ми, която да я приплъзва по мраморния под и да я кара да се обляга на рамо, от което да вижда обвитите в мъгла и стонове дървета с окапали листа.
Искам искрени очи. Искам подадените длани да са топли, ако може и чисти.
Искам бял сняг, писна ми от жълтия. Навсякъде пикня, по снега ни, по фасадите, по фасоните, вонята и се е пропила и в празните ни глави, които пък, за да не са напълно кухи са препълнени с памучни илюзии, които да попиват въпросната пикня. Така сме свикнали да не забелязваме голотата, естествено духовната, да възприемаме чуждите мисли, че сме забравили да имаме свои... Асимилация-етимологията на думата може да бъде следната:

• Асимилация в социологията и етнологията – поглъщане, претопяване на един народ или език от друг.

Познато ли ви звучи? Пресилено?
Повръща ми се, не искам да разбирам никой, не искам да съм съпричастна с никой, не искам да тъгувам с безброй многото страдащи души, ама не искам да ми показват измислени вселени, с хора, които уж са в нашата, а след това да ни се казва колко е поскъпнала лещата. Искам да си вървя по улицата, да си подминавам припиканите блокове и да си мисля колко е прекрасен жълтия сняг. Ама нещо ме сръчква и все поглеждам към жълтия сняг и към надписите "КУР!" ... Искам, ама има нещо, което ме ръчка, май съм от онази изчезваща група люде, които мислят и за другите. Които се чудят накъде вървим. Които не са се примирили, че са попаднали в мъглата на прехода, на забвението, които не искат да се изгубят като родители си.
Хора, как да намерим пътя, като не знаем къде трябва да стигнем? Как да чуем вътрешния си глас, като е заглушен от чалгията? Как да усетим коя е посоката, като усещаме само миризмата на кебапчета и сръбска скара?Как да го намерим като надписите "КУР"са единствените ни пътеводни звезди?
Абе, "Народе????"