Искаме, искаме, искаме, искаме, искаме ... Толкова много неща, просто искаме, понякога копнеем или бленуваме. Сънуваме или усещаме сякаш реален допир. Допир на копринената рокля от витрината, аромата на усетения някъде из малките улички непознат парфюм, озеленените ръкави от търкаляне по поляните... Искаме да усетим така, че всичко да се събуди в нас, дори след като сме понесени от звуците на арфа и сме някъде далеч. Искаме, искаме, искаме ... или копнеем. Не искаме само веригите, с които сами сме се оковали, не искаме лъжите, с които сме приспали очите си, не искаме завивките, с които уж топлим душите си.
Не искаме или искаме. Винаги има нещо. Снимки, над които да се смеем и рамки, които да кривим държайки в ръце. Винаги има пътеводна звезда, има орис и има пътека. Винаги ще има една песен от албума и един актьор на сцената.

Има нужда от малко повече пространство... ще оставя повече място.

Акорди на пияно, хаотични, леко побутващи се, сякаш търсейки мястото си, бутайки се панически, за да не бъдат изпреварени. Пукот, минаващи коли и рейсове, клаксони, шума от асансьор и бариера срещу страха. Притаен дъх, прокрадваща се усмивка, щастливи очи и устни, които не смеят да потрепнат. Защо ни е страх от самите себе си?

Понякога опита да обясниш нещо по най-краткия и неконкретен начин те кара да осъзнаеш какви са нещата в действителност. Желание да натовариш всичко на малка лодка, която да избуташ в морето, тласкайки я силно, макар да искаш да не измокриш навитите си крачоли, молейки се за попътен вятър, макар да не знаеш в коя посока искаш да потегли са най-истинските. Това са моментите, когато оскубваш погледа от морето, от брега, до който си успял да достигнеш. А ветровете навестяват теб, погалват те в гръб и прошепват на ухо. Думи, грешки, опасности и различни идеи за пространството и времето пресрещнати от странен поглед в огледалото. Момент на осеняване, момент в който разбираш, че безброй многото тиради са били ненужни. Момент, когато осъзнаваш, че ако поставиш лимит на думите в отговора всичко се прояснява.
Въпросите са истински полезни само и единствено, когато са отправени към самите нас. Въпросите имат смисъл, когато сами усетим отговора. Въпросите са само прага на признанието. Въпросите към самите себе си са вратичките, които отваряме в себе си, но всъщност слагат в ръцете ни всички звезди на небосклона ...