понеделник, 26 септември 2011 г.


Статуси в социалната мрежа, гневни коментари и лавинообразната поява на изображение с трикольора с изтъркания надпис "България над всичко", които никой не взема на сериозно... и много неграмотни псувни на латиница. Браво, БЪЛГАРИНО! Браво, но къде беше, когато децата се мъчехме да те подсетим кои са личностите, които знаеш само от името на някоя улица/булевард или институция?! Къде беше, когато ние хлапетата събирахме дрехи за децата сираци? Къде беше, когато половината младежки организации в страната бяха закрити, заради "съкращения" на бюджета и нужда от увеличаване на имуществото на кметовете?! Къде беше, когато се отнемаше бъдещето на децата ти? Къде беше по време на изобори, може би при опашката за безплатни кюфтета и кебапчета? Къде беше, когато затваряха неизгодните за България глави от договорите за присъединяване към ЕС? Къде беше, когато те водеха за носа безцеремонно? Къде беше, когато се потъпкваха всички ценности? Къде беше, когато виждаше израстването на това нихилистично поколение? Къде беше, когато духовната смърт косеше непрестанно? Къде беше, когато твоя глас трябваше да се чуе? Къде си сега, къде си? Няма те, българино. Няма те, няма те и по улиците по време на протест и у вас те няма! Къде се изгуби, къде е душата ти? За какво я продаде, за колко копейки, прилъгаха ли те, подмамиха ли те или ти натежа? Просто те няма, а теб като те няма къде ще е детето ти? В безвремието и в нищото! Дерзай, българино, дерзай! Как в свободна държава не можеш да кажеш какво искаш, а в Османската империя Левски успя да се провикне толкова силно, че да събуди народ спящ 5 века? Как, как, как? Отговори няма да има, а ако се прокраднат ще бъдат безмълвни и празни, празни като душите ни. Няма хляб, няма хляб за душите ни. Няма и няма и да има, ако сами не го замесим днес. Стига сме се връщали във времето преди 1989, което се свързва със задоволяването на телесните потребности, стига сме се връщали във времето преди 1878, преди всички да станат "маскари". Днес и сега, подай ръка на време, докато има кой да я хване.
Светлозара Лазарова

3 коментара:

  1. Уау, впечатлен съм отвсякъде. В случай, че разсъжденията са авторски, изненадата е много приятна.

    ОтговорИзтриване
  2. Тук са само авторски неща, част от багрите и усещанията на вдъхновилите ме хора и събития и много емоции.

    ОтговорИзтриване

 Замирисва на дъжд, а мен втриса.  Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...