Малки длани, цветни моливи, надраскани листове, оцветени чинове и мечти. Чисти и прости желания без шлайфане, доизкусоряване и нагаждане. Без идея какво е търсенето и предлагането, без перспектива и напълно летящи. Реещи се, свободни, сини, с големи пухкави облаци, в които може да се лежи вечно. Няма утре, няма студ и няма замазване. Няма гумичка, няма коректор ... не се късат. Всяка е красива с това колко е несъвършена и грозновата - там е истинският блясък, който те заслепява за момент и те кара да отвориш плахо очи с усмивка. Отваряш и виждаш бяла ограда, криво дърво и още по-крива къща - по-скоро дом. Виждаш мястото, в което е спотаена топлината, мястото където е свито на топка одеалото, което те стопля през всички сезони. Погледа в детските мечти разтърсва. Връщането към простота на непорочната и леко феерична красота те кара да усетиш как нещо ти препречва погледа, усещаш завесата спусната пред очите ти. И решаваш, че е време да чувставаш. Напипваш, вдишваш и задълбаваш във всичко. Усещаш го по-истинско и по-скъпо от всяко видяно по полиците иначе красиво нещо, върху което има етикет с много цифри, а всъщност не струва и стотинка. Та кой купува детски рисунки? Та кой търси истинските мечти? -Има готови.На полиците маските са много, пъстри и пищни, сливащи се с лицето и с духа. Вплитащи се в едно цяло с притежателя им. Пасващи идеално, остава надеждата, че не всички са излети по калъп и ще има такива с истински мечти. Истински и останали от времето, когато багрите са били от пастели и моливи, а не от червило и сенки. Всички са мечти, защото са истински... Само хората не са такива.