Имената им се променят.
Вълците, които ги обитават умират.
Земята отпива от сълзите на жените им.
Вятърът целува устните на блудниците, които ги оплакват.
Песента на птиците слива летата със зимите.
Като стар любовник вълните галят брега.
Дъждът отмива страстта и кръвта.
Земята разказва за своята песен.
Всичко тече толкова бързо, че се превръща във вик на вселена.
Безвремието на безсмъртните е толкова скучно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар