0-1111-0 0 10 1010 

Нули и единици. 

Има един език, на който всичко може да бъде изказано само с тях.

Те са абсолютна константа, но могат да бъдат и само вероятност.

Понякога се случват на нас, понякога на други, без значение дали им вярваме или не.

Те просто са представляват всички възможни комбинации. 

И тук е действителността.

А тя е в ръцете, с които всеки ден избираме коя врата точно да отворим.

Кого да подпрем, за да не падне, и на кого да покажем пътя към вкъщи.

Ние имаме посока, но тя може да се промени във всеки един момент.

Новият курс обаче не трябва да се избира, спрямо това накъде духа вятърът. 

Защото в живота ние сме константа, а всичко друго е преходно.

Защото и най-твърдата скала може да бъде пробита от меката вода, която не спира да шурти.  

Защото, ако някой реши, че камък е по-твърд от водата, след време сам ще осъзнае, че е глупак.

Константите обаче не са около нас, ние сме константа. 

Но дали наистина искаме това да е така?

Колко често знаем, че 2 и 2 е 4?

Колко често си признаваме какво искаме и можем да го понесем?

Колко често знаем какво искаме, когато изборът ни задушава?

Вариантите са много, а всеки един от тях не е нищо повече от една обикновена поредица от цифри, оплетени в надежда. 

В нашата си комбинация е скрита и молитвата ни.

А тя става реалност, когато се откажем от боговете, които съвремието създава и осъзнаем, че 

терорията на вероятностите е измислица, ако сме честни със себе си.

Само тогава 2 и 2 е 4, а ние знаем кои сме.