И няма къде да проверя.
Странна е крастата на съвремието- ръка да пипне, око да види.
Това е болест на Неверници.
Поръчваме онлайн и си мислим, че всички сладострастия са в краката ни.
Проверяваме в Google и си мислим, че имаме цялата вселенска информация под ръка.
Имаме JPS и си мислим, че знаем посоката.
Защото можем да си го позволим.
Ама знаем ли къде отиваме?
Съмнявам се универсалният отговор да е към по-добрата версия на себе си.
Защото това изисква усилие, а то днес се полага само, за да придобием това, което ни ще улесни.
Ебаси
.
Вселена обаче обича усилието и е много просто защо, ако е постоянно, се превръща в движение.
А движението е единствената гаранция, че всичко е наред.
Ако Земята направи изключение, то не е ясно какво ще се случи с нас.
Ако ние направим изключение е ясно, че просто променяме движението.
В последно време научих, че волята е нещо повече от упоритост, инат и желание.
Волята е движението, в което избърсваш праха от доспехите и ги нанизваш отното.
Волята е дълбоката глътка въздух.
Волята е ароматът на изпитание.
Тя е сигналът, че ще разтърсиш всичко из основи.
Скоро ми казаха, че в искрената болка се раждат най-големите прозрения.
Представям си болката като възрастна клета жена, която се е покрила с палтото на Серафим. Те са се слели и са абсолютно невидими за света.
Бродят тихо, нямат сянка, не молят за вода и не искат конец, за да закърпят дупките.
Чудя се колко болка подминаваме и подритваме само, защото не се вглеждаме в другите.
За болка се пише, когато не те боли.
Когато те боли нямаш глас, с който да го изречеш, нито пръсти, с които да го набереш.
И ако някой ти в подхвърлил нещо, защото иначе не се сещаш за нея.
И аз я подминам често.
Истината е, че категорично живеем в един свят, на който не му липсва болка.
Липсват му другите емоции.
И стихии му липсват.
Пиша едно нещо за стихиите от толкова време, че направо не мога да повярвам къде са се скрили, защо не се показват и не издават и звук.
Дейба. и точка с малка буква.
Обезопасили сме шибания си свят.
Супер е, че си поръчаме вечеря онлайн и си пускаме конвектора през телефона на път за вкъщи.
Ама другото си е сменило адресната регистрация.
Адът на съвремието е като ампутиран крак, но не е физическа липса, а са онези 6 грама някъде около слънчевие сплит, които спират Земята да се върти.
И вярвам, че ако не се хвърляме в емоциите, то тя наистина ще спре.
Небцето ни е изтръпнало.
Не е нужно да има болка, за да научим или изпитаме нещо.
Нужно е да искаш да си платиш.
И волята е единствената разменна монета.
С нея можеш да платиш усилието и да живееш по правила, на които вярваш, че те правят нещо по-добро от това, което си сега.
Воля е да искаш животът да е вкусен- и сладък и горчив.
Воля е не просто да се придвижваш, а да търсиш детско, което е останало в теб.
Защото идваме на тази Земя изпратени без да знаем от кого и защо, но знаейки всичко останало.
Много сме различни, а отговорите и ключовете пред всеки един са прекалено много, че да има някакви универсалност.
Светът ми изглежда красив, когато вярвам, че за едно и също нещо сме дошли тук.
И истината е, че думата, с която го описваме не я сложих никъде в текста, защото се надявам сам да я откриеш в себе си.
Тогава не включваш смартфона, за да проверяваш, когато имаш въпрос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар