"Любовта и хирургията се учат нощем".

Така каза д-р Хаддад.
И му вярвам
Все пак е изкарвал куршум от сърцето на мъж, а мъжът си е цял-целеничък, жив и здрав и до днес. При една лятна буря спрял токът в болницата, но пристигнал спешен пациент, загубил почти цялата си кръв. Докторът извикал охрата, защото той имал фенер и го накарал да му светне. Само на тази светлина оперирал и спасил клетника, дошъл в тъмнината.

Ама откъде тръгнахме, къде отидохме....
То и д-р Хаддад така разказва. Аз го поканих за интервю заради фенера, а то толкова неща излязоха.

Връщам се към любовта и хирургията, които се учат нощем.

Докторът  достигнал до горното прозрение по любов.
В ранни години.
Гаджето му в университета живеело срещу болницата, в която специализирал. Като сядали да вечерят му слагала да яде така, че да е с гръб към прозореца, че все към болницата гледал и я ядосвал.
И така и правел- едната вечер гледал нея вкъщи, а другата бил в болницата и не гледал към прозореца й.
Когато гледал едното, не гледал другото.

Странно нещо са хората, които могат да вадят куршуми от сърца, да връщат към живота само на светлината от фенера, пък и знаят как да обичат.

Гаджето му станало съпруга, единият от двамата му синове пък онзи ден по телефона му казал: "май ще ставаш дядо".
Неговата жена я няма от 5 години. Оттогава гледа само болницата.
Не ви казах, че д-р Хаддад е на 71 и оперира без очила, а ръката му не трепва.

Както и сърцето.

Хора, не се оглеждайте много. Чувайте си сърцето и внимавайте къде гледате. Знаете ли къде да вперите поглед, то душата ви ще е щастлива, а вие ще правите добро.

Или поне ми се иска да вярвам в това.

Аз не вярвам в герои, ама днес срещнах един. И му повярвах- "Любовта и хирургията се учат нощем".

И нека по-често се появяват хора, които ни карат да осмисляме това кълбо от енергия, любов и грешни реакции на прости истини, на което по човешки му викаме.... живот.