Въпросник за нетърсещи отговори

  И да - няма анатема вече. Няма и пълна любов или пълна омраза. Няма черно и бяло, има само краски, а най-лошото е,че почти всички бият на сиво. Сиво като ежедневните ни мисли, сиво като ежедневните ни любови. Няма и ляво и дясно. Как познаваме посоките ли? - Ами като гледам всички се лутат, защо ли? "Защо ли?" е един от любимите въпроси на интелектуалците, аз обаче имам прост отговор - защото не знаем какво да правим, защото не сме били научени, защото няма да научим и децата си, защото и те трябва да питат "Защо ли?". Защото сме красива, но глупава държава. Защото зад красотата се спотайва глупостта. Защото искаме красота.Защото притежаваме единствено възможност за свобода, а именно от нея бягаме, за да отидем при красотата, за която ни е втълпено, че е красива. Искаме номенклатура, която да ни притиска, но да ни осигури огризки, които ни си виждат пир. Искаме лъскаво, макар всички, които му се наситят да дирят истинска плът и земя. Да плътта и земята, която така или иначе имаме. И свобода търсят, и нея си имаме, а това е най-трудното нещо за намиране. Пътя е дълъг и изпълнен с препятствия, а когато я намериш си изпълнен със странно задоволство и в същото време с малко яд, заради ненужното дирене, когато разбираш, че е била в главата ти.
 Животът е кръговрат. Историята е кръговрат, светоусещането ни е кръговрат. Всичко е въртене, въртене в един свят, който можем ние да завъртим, можем да го обгърнем в прегръдката си, да го поберем в дланите си и да се въртим. На мен ми харесва,а и не ми се завърта свят като от въжените люлки. Като малка май ми ставаше лошо, не помня вече, май е време да опитам отново. Нали всичко беше кръговрат. Такова е, защото не знаеш в кой момент нещо, което си отхвърлил или забравил ще се окаже следващата стъпка. Такова е, защото искаме солено, но и сладко. Искаме сила, но искаме и слабост, искаме топлина, но искаме и студен вятър. Искаме любов, от която да плачем. Искаме красота, но искаме и да я усетим. Искаме сигурен път към успеха, но искаме и новаторство. И знаете ли къде истината? Знаете ли как се усеща?
 Усеща се, когато седнеш на някоя скала, погледнеш прашасалите си и вече изпокъсани обувки, усетиш как щипят раните на коленете ти, наплискаш лицето си със студена вода и можеш вече да усетиш това, което виждаш!