Влюбвате ли се? Влюбвате ли се истински? Влюбване - сещате се, от онова, което боли. Което те сръчква и не те оставя да заспиш сам. От онова, което те кара да искаш всичко. Да докосваш, да притискаш, да се наслаждаваш, да сграбчваш, да милваш, да стискам, да вкусваш, да разкъсваш, да слушаш, да хапеш, да чакаш, да летиш.
  Целувате ли? От онези истинските целувки, които нито са прекалено дълги, нито прекалено къси. Които те оставят без дъх и нямат вкус на дъвка. Които не са за еднократна употреба, след които помниш, а не се чудиш защо изобщо си го направил.
 Прегръщате ли? От онези прегръдки, които макар да е горещо те разхлаждат - карат те да настръхнеш и да искаш да се сгушиш още по-силно, да притаиш дъх и да не свършват. Които те обгръщат като предпазно въже, без което не мислиш, че можеш да скочиш.
 Държите ли за ръка? Държите ли здраво, сякаш сте хванали малко дете и пресичате? Държите ли, за да сте сигурни, че е ще е там. Държите ли, защото ви е страх, че когато се обърнете ще притичате с поглед покрай всички дървета, които се блъскат с взора ви, а може и да не го  намерите?
 Спотайвате ли дъх?Дъх на очакване, дъх на трепет, дъх на изпълване, дъх на сливане. Дъх преди да се срещнете очи в очи.
 Мъчите ли се да запечатате всичко с поглед, за да не забравите или изпуснете и секунда? А после затваряте ли очи, за да не може нищо да се прокрадне между двама ви?
 А когато няма какво да не те оставя да поемеш дъх? Когато няма какво да те кара да съзерцаваш пълната луна и да те кара да се чудиш откъде ли я гледа... Искаме ли  все така да се крием от дъжда?