Лек сблъсък или голямо крушение. Хитрост или глупост. Самота - съвършенство в единението плюс празнота. Аромат- нещо, което те подлъгва да затвориш очи и просто да усещаш. Прозорливост или опит да анализираш предстоящето. Невежество или ужас от истината. Спокойствие или поглед, който няма да ти даде капка покой. Примирение или горчиво преглъщане след скока, когато чакаш да видиш ще летиш или ще паднеш на твърдо. На земята или в облаците. Бързо или бавно. Безпаметно или точно щриховано. Сочно и вкусно, но с риск да се накапеш или чисто. Знам, изглежда безмислено, не е така. Няма избор, който да е безмислен. Няма напразни сълзи. Няма напразни конежи, били те и несбъднати. Няма залез без смисъл. Всичко е въпрос на избор- избора на живот. Щастието е нещото,заради което правим всичко. То ни чака зад ъгъла, да го прикоткаме и да го сграбчим. После да ни се изплъзне и пак да го търсим, без време, без посока, в шубраци и грозни малки улички. С изкривените представи и то идва криво. Оплескано и черно, вече напластино от следи и пози, чакащо да стигнеш до истинската му същност преди да се отправиш към него. Пътя вече не е един.
петък, 12 август 2011 г.
Лек сблъсък или голямо крушение. Хитрост или глупост. Самота - съвършенство в единението плюс празнота. Аромат- нещо, което те подлъгва да затвориш очи и просто да усещаш. Прозорливост или опит да анализираш предстоящето. Невежество или ужас от истината. Спокойствие или поглед, който няма да ти даде капка покой. Примирение или горчиво преглъщане след скока, когато чакаш да видиш ще летиш или ще паднеш на твърдо. На земята или в облаците. Бързо или бавно. Безпаметно или точно щриховано. Сочно и вкусно, но с риск да се накапеш или чисто. Знам, изглежда безмислено, не е така. Няма избор, който да е безмислен. Няма напразни сълзи. Няма напразни конежи, били те и несбъднати. Няма залез без смисъл. Всичко е въпрос на избор- избора на живот. Щастието е нещото,заради което правим всичко. То ни чака зад ъгъла, да го прикоткаме и да го сграбчим. После да ни се изплъзне и пак да го търсим, без време, без посока, в шубраци и грозни малки улички. С изкривените представи и то идва криво. Оплескано и черно, вече напластино от следи и пози, чакащо да стигнеш до истинската му същност преди да се отправиш към него. Пътя вече не е един.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Бял лист и някой друг покрив, който прозира изпод наръфаната снежна покривка. Това виждам, а разказвам история за една туптяща перла, която...
-
Предговор. Беше предвиден за послепис, ама ще стане предговор. RIP ... FUCK IT ... Нов ред. Нова статия. Ново от...
-
Бял лист и някой друг покрив, който прозира изпод наръфаната снежна покривка. Това виждам, а разказвам история за една туптяща перла, която...
-
Замирисва на дъжд, а мен втриса. Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар