"Въпрос на воля е да не докоснеш крилата на пеперудата. Веднъж докоснеш ли ги, тя никога няма да може да излети отново..."
Можем ли да преценим дали сме достойни за истинското? Можем ли да го усетим? И ако това е така кога можем да разберем дали преценката ни е адекватна? Когато можем да направим нещо красиво?
А защо винаги търсим красивото?
Напоследък си мисля, че нещата в живота ни ще са още по-красиви, ако излизат изпод нашите ръце. Всичко, което е плод на емоцията е много по-ценно от опакованите, полираните до блясък и напудрени неща. Краските, дори и мрачни, леко грозновати,но все пак взети от нашата палитра са много по-реални.Стойността е важна,не цената. Чудя се дали има хора, които да могат да си признят, че не заслужават нещо, че не е за тях ... И си мисля, че няма. Макар да е много по-лесно да приемеш нещо,което обичаш за красиво, вместо да търсиш нещо красиво, което да можеш да обикнеш. Просто ти трябва куража да вдишаш дълбоко,за да поемеш всички аромати, да докоснеш.