четвъртък, 3 февруари 2011 г.


Знам една история за лошо момиче ... Ако днешното ми откровение започваше така, може би щеше да привлече повече внимание, но това не е нужно. Вярвам, че всеки човек има добри и лоши дни, напоследък моите са малко размътени. Има от всичко по много, но именно това ме устремява. Често чета разни мисли и чужди прозрения, над които размишлявам и пиша, анализирайки ги. Но в действителност е важното да можем да ги прилагаме. Ето защо реших да променя нещата в себе си,които не харесвам. Започна като спестявам, да влагам парите си в полезни неща, докато не се сблъсках с два чифта уникални обувки ... и уви, до тук с философията и преходността на нещата, на нуждата от духовно спокойствие, което не зависи от материалните неща. И така това се провали, но пък пред очите ми изникна нещо много по-важно. Животът трябва да се живее като вдишваш, колкото можеш по-бързо,за да не се изплъзне. Да можеш да разбереш какво е животът!
Да видиш цветовете на живота! Толкова са много, но се крият изпод сивотата на ежедневието. Единственото нужно е да прогледнеш. Ще видиш розовото, лилавото, жълтото и всички други цветове и нюанси, на които не знам името!
Да бягаш с вятъра или да гониш облаците, да се смееш със слънцето или да плачеш с дъжда, да се ядосваш с вихъра или променяш като времето, да трепериш като зимата, да се влюбиш в пролетта или да празнуваш като лятото...това е да живееш!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

 Замирисва на дъжд, а мен втриса.  Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...