Като на игра, ама не съвсем

Или първото нещо, което озаглавявам, защото нямам никаква идея как му викат. *

 Игра с вълните или със съдбата. Май и двете. Игра за двама или трима. Понякога и за повече. Няма изисквания за играчите... Или поне не са ясни поставените, ама са палави. Може да има и малко огън. Това е един от редките пъти, в които няма конкретен вдъхновител, нито конкретен рецепиент на емоцията. Даже се избягват определени - именно тези, които ще го прочетат.

 Няма и ясни правила, освен това, че се играе извън очертанията на игрището. Внимава се и със силата на пасовете, още повече се внимава с посоката. Важно е топката да не пада на земята и  да не се стига до гол. Тогава екзалтацията би станала прекалено голяма и вече не би било игра, което обезсмисля всичко.
И вина за пропуските няма, по- скоро е радост, че си се разминал и се отправяш към скамейката. Светът в тази игра е друг, други сме и ние. Други - колкото и какво си пожелаем. И все така едни и същи.

Все с желанието да изиграем мача и да си тръгнем с чисти ръце. 

И при тази, като при всяка друга игра, колкото и да ти се иска, да изиграеш мача и да си тръгнеш с чисти ръце не става. 
Искаш и не става.
Още не - май трябва да превъртиш повече нива, за да знаеш как да го играеш.
Не, не е виртуална.
Може фактически да е, ама си е игра - с реален резултат. И резултатът е голя проблем.
Равен? - Не мисля? Този мач няма как да свърши така. Това е наркотикът, който се рее из теб и се чудиш кога ще спреш да го искаш. Това е част от играта. 

А колко е трудно да се приемат посланията, които очевидно предсказват грешната стратегия. Порочна игра - знаеш какво си заложил и как ще го загубиш, ама не знаеш кога и не искаш да разбереш. Все още не искаш, защото ти се играе по този начин. Играе ти се по твоя начин, а правилата продължават да ти пречат, както ти пречиш на себе си, играейки ...

Какво ти дава една игра без правила, без награда и без победител ?

GAME ON - единственото решение. 

* И да - знам как му викат, ама това са имена дадни от хората. Хората трябва да именуват всяко едно нещо за себе си. Трябва да има начин. Трябва да може нашата емоция да има име дадено от нас, нашите премеждия да носят нашият аромат, както ние носим белезите от тях.