Облаци от захарен памук, падащи над застлани от роса планини, потъващи  в прегръдката на нощта последни лъчи. Красиво звучи, нали? Леко меланхолично и нежно. Добре е поне да звучи така. Хубава картичка. Мечтаеш да отидеш там. Топлина и красота, които да прибереш в задния си джоб и да знаеш, че винаги ще можеш да извадиш. А знаеш ли, че вече можеш да си я изпринтиш или рамкираш само за 9,99 лв.?

Да живеят маркетингът, продажбата на усещания и тъпите целувки по вайбър.

Едно време обаче е имало пътища. Използвали са ги, за да намерят къде са видени пейзажите от картичките.

Щастие на вълни, усмивки от мелодии и унес от глътки замъглен въздух. Омайващо слънце, което те кара да потъваш в унес или проливен дъжд, който те приковава с широка отворени очи, за да гледаш как капките падат тежко по земята? Ти правиш своят избор.

Секунди отмерват щастието, а ти вървиш по стръмна и лакатушеща улица. Заглеждаш се в красивите тераси, в храстите с рози и в спящите улични кучета по ъглите на преки, които ти изглеждат също толкова красиви и ти се иска да минеш и по тях, но не искаш да изпуснеш точно тази, защото вече си си я заплюл и те е омаяла. Искаш да видиш до какво води, дали някъде не става по-сенчеста или на някой ъгъл няма да видиш някой забравен приятел, който седи на пейка и гледа облаците. Иска ти се да видиш как е нареден калдаръмът. Иска ти се да помиришеш и праните дрехи по просторите и да видиш силуетите зад завесита, а имаш само няколко секунди.

Дали ще търсиш бялата лястовица или магазин за шоколад е все тая. Всеки, който иска да търси има право да намери скала, на която да седне и да се любува на щастието, а дали ще завали, за да види дали това, което гледа не е мираж?
Дали ще има шамар за изтрезвяване? 
Дали ще има битка?

Секунди дъжд или вечен унес?

Всичко зависи от това дали си готов за това, за което си тръгнал.