Днес/вчера не честитих празника в социалната мрежа. Не отбелязах и 18-ти февруари, не коментирах и 14-ти, за Коледа не написах нищо. И за Нова година. И он-лайн прошка не поисках. И снимка как съм облечена преди да изляза не си пускам. Силно се надявам така да бъда тотално отхвърлена от технологичното ни и осакатеното общество.

Всичко стана много чекнещо се и леко прозаично. Няма го гонето. Онова гонене, което те кара да се чудищ къде е той, какво прави, дали мисли за теб... Е,сега на всеки 3-4 часа разбраме кой къде си яде супата, на кого му липсва морето и кой се възмущава от разголените момичета по чалга заведенията или какво е времето. Последното е полезно, все пак не всички имаме прозорци. Истории обаче не виждам, или поне не и такива, които се разказват.

Историите, които се намират по стръмните и тесни улички, които делят света ни на две.На два свята, които се преплитат и ни оплитат всеки ден. Поглеждаш нагоре и виждаш лъскава банкова сграда. Поглеждаш надолу и виждаш скелета на порутена стара сграда, "скрита" от порнографски плакати на чалга заведения.
Два свята.
Две лица.
  Отражение на самолет в излъсканите прозорци. Отражение на излитащи/прелитащи мечти и безброй истории в движение. Истории за щастие, за тъга, за любов, за печал, за погубени надежди и намерени усмивки. Истории, които не можеш да оставиш неразказани. Истории, за които не можеш да не попиташ. Такива, за които те е страх да слушаш, но нещо в теб напира и ти подсказва, че без въпростите ти няма да се мине. Въпроси, които ще накара разказващия сам да се запита за какво или за кого ти разказва, защо го прави и на теб ли разказва или тайно се връща в мислете си, опитвайки се да улови едно точно определено ухание. На любовта, на детството или на дома.
 Историите не се разказват, те не се посрещат и не отминават. Те са част от съществото ни, въпросте също. Прекалено много слушаме. Слушаме тези, които ни казват кое е модерно и кое как трябва да се направи, но не се и вслушваме, а най-лошото е, че виждаме прекалено много.

Всичко е шарено, със срок на годност и етикет с цена. Ние сме консуматори, които биват изконсумирани и изнасилени духовно от системата. С въпроси обаче, все нещо се показва иззад ъгъла. Дали е прошка, патриотизъм или любов, то e на улицата. Чака те под дъжда, седи на пейката в парка или ще се блъсне в теб на пешеходната пътека ... в реалния свят.