Можем да живеем без асансьор, защото е по-весело да се гоним по стълбите. Можем да живеем без автоматик, защото е по-добре без да искаме от време на време да се чукнем в нещо, за да осъзнаем къде сме. Можем да живеем и без фризьори, защото понякога е по-готино да сме рошави, а вятъра да брули косите ни и ние да си ходим лежерно рошави. Можем да живеем и без смартфони, защото телефоните с шайба са една идея по-интересни за използване. Можем да живеем и без google, защото има едни неща наречени "книги", които не е зле да отваряме от време на време, за да позволим на фантазията ни да се разходи. Можем да живеем и без лъскави и скъпи обувки, защото с тях трябва да се върви бавно и внимателно, за да не се спънем, а колко по-готино е да си обуем кецките и да тичаме, защото закъсняваме. Можем и без часовници, защото винаги знаем, че закъсняваме, а не е лошо да си даваме душевна почивка. Можем и без партита и дискотеки, защото емоциите не са скрити измежду многото подскачащи хора и силната музика, а в очите на хората срещу нас.
Можем да живеем и без норми и правила, налагани ни от новият модерен свят, чисто и просто, защото всички тези модерни неща грабят до безбожие от нашата енергия и емоционалност. Всичко е толкова опростено, всичко е толкова близко, всичко е толкова лесно, всичко е с етикет, на който е посочено откъде да се отвори. Има срок на годност, ясно описание на съдържанието и всички подсладители и боклуци, които се крият вътре. И не говоря само гадния чипс, който ядеш вместо черешите от градината на баба ти, а за празните "опаковки", които се разхождат между нас, обути в лъскави обувки, с точни часовници на ръката, с разграфен пълен ден, който минава по план, защото е спестено време, но в същото време е по-празен от безкрая. Спестено време за придвижване, за "прочит" на хората около нас и за размяна на усмивка с разминаващите се по улицата други "опаковки".
Кислород. Кислород. Кислород ... крещеше измореният, препълнен и същевременно празен мозък на опаковката, която се търкаляше по път. Кислород ни трябва ... за да мислим и да усещаме. За да включим малката кутийка над раменете ни и да си спомним какво е да чувстваме извън опаковките, извън времето и пространството, за да се оттървем от тъпите нормите, на тъпото общество, в което така тъпо сме се набутали. Да живее откраднатото време и с откраднатия кислород, дори само за да имаме време да покажем среден пръст на тъпата съседка, която все надничат през прозореца, за да види дали не изоставаме от обичайния график!
понеделник, 8 юли 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Замирисва на дъжд, а мен втриса. Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...
-
Предговор. Беше предвиден за послепис, ама ще стане предговор. RIP ... FUCK IT ... Нов ред. Нова статия. Ново от...
-
Замирисва на дъжд, а мен втриса. Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...
-
- Хората нямат идея колко вулгарно прозрачни са нещата. Колко излишни са допълненията, колко ненужни са запетаите, след които следва обяснен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар