Толкова много наслада, за толкова малко пари. А колко ли струва щастието?
Понякога се чудя за какво са ни всички тези нещица, които уж правят живота ни по-лесен, а после ни обвързват с безкрайно много други неща, от които си втъпляваме, че също имаме нужда. Нужда, за да сме по-здрави, по-щастливи, по-пластмасови и по-еднакви.
Вече можем да превърнем всяка мисъл в реалност. Така че май няма място за мечти. И за свобода, за своите ценни моменти. А щастието е в тръгването "на бързо", когато си си забравил четката за зъби или бельото, когато тръгваш в неизвестна посока, но с добри приятели или пък на най-простичкото и обикновено местенце, но си готов да преоткриеш света точно там, на това до болка познато място. Защото и самотата е там, когато осъзнаеш, че си обкръжен от адски много хора, а си сам. В такива моменти не знаеш къде се намираш, независимо къде си. Но знаеш, че имаш път за извървяване. Това е колкото тъжно, толкова и щастливо. Щастливо, защото порастваш или надрастваш.
Истината е,че не трябва да чакаш. Чакането е най-изтощителното и празно нещо, най-безтегловното. И пак се връщаме на стимулантите. Този път са други, този път не са материални,а духовни. Такива, които ти дават само въпроси, за които единствено трябва да намериш време,за да си отговориш, за да знаеш накъде си тръгнал. А в момента, в който тръгнеш не ти трябват нито лъскави кутии, нито лъскави и неудобни обувки, нито хубава прическа...
Трябва само време, за осъзнаеш, че нямаш време. Трябва ти само някой, който да ти каже, че е време за тръгваме ... или сам да го осъзнаеш, без отново да чакаш някой да ти каже какво да правиш, без ограничения и без стереотипи.
ТИ РЕШАВАШ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар