При сравнението на представата за света на Платон и Аристотел има леко разминаване. Платон е гениален, Аристотел също, но си противоречат. Противоречива е идеята ми за любов. Но знам, че не е сън, защото май съм я виждала. Или поне парчета, жалко че нямам идея къде е тиксото.  Преди време реших, че живота ми е пъзел и ще събирам парчетата доста време, но щом съм го осъзнала съм на прав път. Тогава обаче не знаех колко време ще отнеме, и сега не знам. Виждам обаче колко време отнема напасването, разтурянето, но поне за премоделиране не губя време. Как се напасват съдби, как се напасват картини?
  Не знам кой си. Няма и да разбера, чети си. Само не пиши "К*Р" накрая. Не знам имаш ли отговори. Не те питам обаче. Чакам ти да си зададеш въпросът, не защото те питам, а защото искаш отговора. Дали ако можеш да вземеш блажна бяла боя или малка сива гума ще я използваш?
      Монтаж на спомени?
 Аз съм против замазването. Не искам запълване на дупките от коршумите. Поне аз, за Цеци Красимирова не знам. Кофти хумор, извинявам се. Преди година се заговорихме с един познат (вече в списъка с боклуци) относно емоциите, които пренасям върху определени предмети, като по-специално ставаше дума за музика. Не се сетих за песен, с която да свързвам даден човек или случка. Е, вече не е така. С него свързвам една, добре че беше глупав пролетен хит, който бързо отшумя, както и въпросният човек. Какво правим обаче с евъргрийните? Какво правим с връхлетелите ни, които трудно отлитат от ума ни? Знаете ли какво? -Слушаме си ги и им се радваме. Естествено давам отговор само за песните, за другото вие си знаете.
 Сега да си дойдем на думата. За претапицирането. Някой пита ли за наденицата? И да пита аз не знам нищо за нея. Whatever, та ...животът ни е диван. Ние преценяваме дали да сложим отгоре му цветни възглавнички или меко одеало, в което да се сгушваме. Ние решаваме дали ще претапицираме, заради едно петно или ще се опитаме да го изтъркаме, дори да се озорим. Ние решаваме на кого ще дадем да седне на дивана ни, където да ни прегърне или да го нацапа. Ние седим на дивана и чакаме сродната си душа.
Сродна душа. Две думички и една голяма идея.