Предния път попитах дали имаш червен космат пуловер, с който не можеш да се разделиш. Или не беше червен, май не беше и космат - няма значение. Днес ще попитам друго. Та ...
Какво правиш, когато осъзнаеш, че прегръщаш?
Не знам ти какво правиш. Ама и аз не знам. С дъжда е по-лесно. Ако искаш да те намокри си чупиш чадъра и продължаваш без него, ако не го чуваш отиваш и сядаш до прозорец, под който има ламарина и дъжда е готов да танцува за теб. Ами как ти се приисква да усетиш цъфналите цветя, когато си забравил, че миришат? Когато си свикнал да ги виждаш само през прозореца и упойващата миризма се е изпарила някъде назад в съзнанието ти.
Обичаме ли вече? Притежаваме ли любовта? Опредметяваме ли я? Дали вече не притежаваме хората и не обичаме предметите? Алиса ли е в Огледалният свят или ние? Защо не се задоволяваме с малко топлина? Тя вече и без това е дефицит...
А защо сме сред най-тъжните хора в света? Дали защото не се обичаме или защото по-трудно можем да си купим предметите, които да обичаме? Защо винаги питам толкова? Дали с питане се стига до Рим, а до щастието? Къде е Валхала, а има ли за какво да се умре? Защо губим живота си в задаване на грешните въпроси? Защо губим живота си във въпроси? Все тая ... отговорите си ни връхлитат, дори да не смеем да попитаме на глас ...

Зелени очи(произволно), дълбоки погледи, виждаш как уж водейки друг разговор се обръща и се смее на това, което си казал. И да май се усеща без да сте си казали дума.

Резки сблъсъци. Това е всичко. Засичане на погледи и плахо хващане за ръка. Непознат аромат и топлина идваща от непозната гръд. И да, пиша по-рядко, защото се пише със сълзи в очи или с пеперуди в стомаха. Когато винаги си мечтал да си като другите виждаш, че няма да стане, виждаш че те пък мечтаят да са различни, но и това не може да стане. Мечтаят да имат палитра, в която да плескат и цапотят с различни краски, а ти мечтаеш да изхвърлиш своята за една смотана прегръдка като тези, които имат те.
Защо я няма ли? Защото истинските неща са малко и трудно се откриват,стават неочаквано и когато си на лов за тях трябва да приемеш, че можеш да се окажеш плячката.
А защо не помниш какво е да прегръщаш? - Защото ловният сезон не е започнал.