Не мога много неща. Не мога да бъда търпелива или да не прекъсвам хората. Не мога да слушам, когато искам да кажа нещо. Не мога да превъзмогна егото си. Не мога да призная загуба. Не мога да оставя нещата без последната дума да е моя. Не мога ... не можех много неща. Но сега мога. Мога да направя и много други, защото има кой да ми покаже, че това е правилният начин. Има кой да ме сръчка и да ме насочи, а аз не се втурвам да покажа, че мога и сама... защото вярвам.
Преди не се страхувах. Когато нямаш какво да загубиш не те е страх, а се втурваш право напред. Сега обаче поглеждам дали връзките ми са завързани и се оглеждам за нещата, които могат да ме препънат. Вече не мога да криволича, не мога да падам или да се спъвам, защото нося нещо много важно(не не сме двама хах). Нося нещо, което преди 6 месеца той реши да провери дали ще може да ми даде. Нещо, което спечелих с времето.
Вече не ми пречи да чакам 15 минути, защото знам, че ще го видя (това не значи,че ще спра да го удрям с чантата си,че е закъснял).
Вече мисля преди да говаря, но пак от устата ми от време на вдреме се изплъзва "ама, че си кон" хах.Вече почти не си трия бузата когато ме целуне. Вече мога да кажа, че не съжалявам, че опитах защото спечелих ... неговото сърце, а той моето.
20.04.2010